Ридае синята планета,
в агония се свива плътта,
задушава се живота в морето,
а полярът, дебне го смъртта !
Да имам сили да простя,
за всички рани причинени
на майката земя
и в сърце да прютя
агонията, затворена в нея.
Раздиращи стонове,
от разкъсваща болка
пищят да ги чуеш.
Но заключени са сетивата
и вързани ръцете,
неможеш да разбиеш 
бронирани врата,
неможеш да обориш
еснафска суета.
А бурята напира,
чернее небосвода,
гърмят вълните
и вятърът бразди
готов да захвърли
в бездната злините
и нов път да отвори
за идващите легиони
от любящи хора !