Към града, момиче забързано,
чантичка бяла, обувчици скъпи,
косите буйни, развяти развързани,
в полата, гонят се гънки.
Бял пухкав облак нежно прегръща,
на луната , талията тънка
и звездната нощ ,
в замечтан сумрак обгръща.
Вълните пенливи в морето,
търсят пътеката лунна.
На кея, подпряно момчето,
сърцето , в гърдите разбунно,
пръски обливат лицето ,
молитвенно се сплитат ръцете,
вопъл раздира небето, 
звездите го милват ,
луната наднича загрижена ,
целува къдриците бризът ,
гларус тъжно изплаква ,
пясъкът скърца със зъби ,
скалата нашепва ,
легендата стара,
за девойката мила
и любовта на рибаря !