Колко хубаво е че те има ,
в сънищата ми и в нощта ,
вземам в шепи твйто име
и на бурята ще го шептя.
Ще докосна пулса на душата ,
ще разтворя твоята сълза ,
в ириса на здрача ти 
и помечтаната нега.

Колко хубаво е че те има ,
под воала в утринта .
Стопляш миглите ми зиме
и разтапяш се в мъгла.
В сърцето ми се задомяваш
стенейки в устни ти деня
и мечти ми разпиляваш ,
като пепел от цветя .

Колко хубаво е че те има ,
че си с мен и то сега ,
че разпалваш и гасиш ме ,
че не си самотната тъга ,
че грешница в безвремието,
...ти държиш ме
пленница на любовта
и усмихвайки звездите 
отлетя мигът към вечността !