Празен ден,
с тъга зареден ,
непредубеден ,
тежък и уморен !
А там, пред нас ,
с безумна страст ,
до цъфналият храст ,
полу в несвяст ,
целуват се те
и моят страх расте,
че ти все още си дете ,
не ме разбра ,
гърдите си раздра,
и в таз кървава бразда ,
семена на скръб пося !
Какво да дам ,
за да не умра от срам ,
че заблудих те аз
с поглед изпълнен със сласт ! ?