В  памет на наш, все още неизвестен
съгражданин , намерен в Милано ,
в утринта на Католическият Великден ,
мъртъв от студа, върху картонена постелка .
И на милионите по света , като него!

Този грозен ,мръсен свят ,
на мизерия и болка ,
на пошлост и лицемерие богат .
Този грозен , мръсен свят,
на разруха и бедствия ,
на сделки и интриги богат.
Този грозен и мръсен свят...
Мизерните пенсии и мръсните улици ,
вековните гори изсечени,
манифестации, със стиснати юмруци ,
разплакани майки, на самота обречени .
Разбити надежди ,
открадната радост ,
и беловласи , свъсени вежди
и замечтаната моя младост .
Гъба от атомна бомба ,
грохот , ракетен в небето,
опастността неутронна,
животите млади, вече в небитието.
И заставам в редиците
и крещя с пълен глас ,
до мъжете с пестниците .
Кой ви даде право на вас
да отнемате мечтите ни ?
На стареца беловлас
да вгорчавате дните му ?
Усмивките на нашите деца ?
Да ограбвате трудът ни
и от живота радостта ?
Да рушите домовете ни
и на бащите побеляли, младостта ?
В този мръсен и грозен свят 
ние отнемаме вашата власт !
Потънете на интригите си собствени
в раззиналата , гладна паст !