Посвещение на изплаканите Български бисери,
по чуждите земи !

С лице , обрулено от ветровете
на спомените и морето.
С мечти, опръскани с цветовете
на пролетните дни и зимни бури,
смело покорявах световете !
Но крилата , нявга силни ,
днес висят прекършени и скури !
В спазъм свива се сърцето,
гърми в кръвта, викът на вековете.
Там , някъде , навътре , в дълбините,
на душата ми човешка в недрата,
за полет нов към синевите
набират скорости мечтите!...
Стоя на брега аз омълчана...
и сякъш бризът морски ми донесе,
ароматът сладък от Балкана
и на мури Рилски , тъжна песен !