Птичките отново запяха
и с тъга изпълниха моята душа !
Далеч от Родина, близки и деца,
далеч от планините сини
и парковете ми любими.
Каква ще бъде моята съдба ?
Дали ще се завърна победител,
или победена, тука ще умра ?
Тъжно е когато искаш
да живееш в родните места,
но знаеш че не ще успееш
да изхраниш своите деца !
Политиците ни гладни за имане,
се блъскат, хапят и отровни думи не пестят,
а народа, който там ги е поставил
прогониха, за хляба , на глупака роб
да става, далечч от род и земя !
Думи не ми стигат
болката си да изразя,
че в помощ на мама и внуците ми сега,
плача пред храма на пролетта !
Не моята пролет , а чужда е това ,
не моите птички а чуждите ми галят слуха,
не в моята градинка , а в чужда аз седя.
А моята  Родина раздирана от кучета гладни
е толкова далече...!
Да кажем на онезе горе, за власт жадни
ХЕЙ ПОГЛЕДНЕТЕ НАРОДА ВЕЧЕ !