Моят приятелски поздрав
за КРАСИМИР ДЯКОВ

Дъб вековен , видях,
на сянка за отдих
под него поспрях !
От корена прохладно
струи, вода - животворник.

От кладенчето жадно
до насита аз пих
и за мил рожденик
стих заредих.
Буря изви се
гръм проехтя ,
до ствола притисната
не беше ме страх .

Лист отронен
в дланта приютих
за мъжка сълза спомен ,
болка...в менроди.
Тъжно ми стана ,
не се получи моя стих
но песента на Балкана
гласът любим открих !

Това , което създал е
векове ще ехти !
Понесох в сърцето
песента му мъжка
и нероденият стих.
Да топлят и светят
пътят неравен, в моите дни !

Това е поете...
за твоя ден рожден
не поднесох ти цвете ,
а стих нероден !

15.04.2008г.

Италия