Незнаех , че тревожа 
сънища ти нощем.
Незнаех , че
мечтаеш...
между скалите , 
на пясъха,
в бурята...
да сме 
двамата !
Да изгорим
в прегръдка.
Да стопяваш с ласки 
на устните ти
за обичта ми жадни,
ледът,
обвил сърцето ми .
На огнена колесница
да полетим
и в рева 
на морето самотно
в екстаза 
с нощта бурна
да разтворим
душите си !
Да се обречем
на вечното и да
не мислим за бъдното !
Настоящето да остане
в миналото !
Да се потопим в негата
на мудната чувственост !
Да се насладим на тъгата
която
винаги е  спътник
на сърца разбунени.
На мисли и мечти
объркани.
Няма да чакаме утрото.
И макар че беззвездна е нощта,
ще пеем песента 
на чучулигата.
Ще горим 
и ще се връщаме
обратно
в ядрото на пламъка
обхванал душите ни
19.04.2008г
01.10 ч.
Италия
 

Везувий

А защо мислиш , че нее скоро научена щастливата новина , за нечия , касаеща ме мечта... ???

Кой ли ще изгори?!

Времето ще покаже...ти как мислиш ?