Това е една приказка за възрастни , но не пречи да е радост и за децата ! На пътечката в гората , дори дебелата баба  Меца , не помни от кога, си стояло едно камъче ! Ама то не било обикновеничко , а упорит заядливко ! Като го погледнат от високо птичките , изглеждало сякаш , бяло червейче , плъзнало на камъче . Запявали радостните си песни , кръжали и се снишавали несигурни, но докосвайки с крилца земята , клъввали камъчето, а червейчето не се отделяло. В заблудата си , те кълвяли пак и пак...докато наранявали човчиците си и с болка , съжаление и празно стомахче отлитали...осъзнавайки , че е само едно пъстричко камъче и няма храничка там за тях !... Поглеждайки го работливата мравчица , от нейния  ъгъл на виждане , и се струвало житно зрънце . Щастлива от находката , опитвала да го прегърне и отнесе в мравуняка . Дращела , обикаляла и оглеждала . Обгръщала го отново и отново и...докъто наранявала деликатните си крачка и закуцуквала с натежало от срам сърце , че вече е неспособна да храни мравуняка . Тя не можела да види , че това е само едно пъстричко камъче !
                       По пътечката , извиваща се с красиви завойчета между стволовете на вековните дървета , с огромни кичеста корона , подскачайки се приближаваше Иванчо , луничавото синче на страшния дългомустакат Горски пазач .  Подскача малчото и си тананика последният хит на любимият певец , а в ръка върти модерна прашка , тайно купена от джобните пари , давани му всяка сутрин от мама . Ако можеше баща му да види това ,така омразно му оръжие в ръцете а собствения му син , със сигурност щеше да му отпоре ушите ,както винаги се заканваше, след поредната му лудория . Ама това съвсем не си е лудория, а направо си е лошотия .Защото птичките , току що излюпили пиленцата си   и цвъртейки кръжат около гнездата . Разказват на съседите си , за красивите голички рожбички и се надпреварват да ловят мухички   за да задоволят лакомничетата, които от своя страна писукат с всичките си  силици , известявайки присъствието си и демонстрирайки претенции кам родителите . Ето в този щастлив момент за хвъркатото горско население се зададе луничавата опастност Иван . Увлечен в мисли и комбинации за предстоящото тайно забавление . Предвкусвайки удоволствието от хитро скроената авантюра . Доволен от находчивостта с която заблуди всички и се измъкна сам без натрапчивото присъстие на онази клюкарка, по-малката му сестра . той стъпи върху онова заядливо камъче , подхлъзна се , одраска коляното и лошо нарани дясната си ръка . Модерната прашка отлетя неизвестно къде , навътре в гъсти крайпътни храсталаци . Иванчо седна  и загледа тъжно скъсания нов панталон , шуртящата кръв от коляното и бързо подпухващата, китка на ръката. Една пеперудка , кацна върху близко разцъфтялата бяла маргаритка , кокетно завъртя крилца , а птичките радостно летяха и пееха своите родителски весели песнички . Никой не разбра , как онова малко заядливо камъче  , което все така си стоеше по средата на горската пътечка и при всеки  пороен дъжд неможеше да избяга никъде да се подслони , а затъваше все по-дълбоко , беше спасило живота на много свои съседи , обитаващи същата тази гора !
31.03.2008г
Италия