Тежка е зимата
сяг е натрупал !
Едва открихме
пъртината
до твоята "хралупа "!
Беше ден слънчев
ти...така влюбен !
Аз крехка като 
скрежа по клонките
нежно звънкащи
от диханието 
на усмивките ни.
Беше студено ,
въпреки слънцето !
Но до камината
пред дървото
старо - разгорело ,
на кожите меки
тела вплели !
Забравихме зимата !
Къде ли скита
... днес
любовта ни ?
Като дете осиротяло !
Денят що събра ни... ?
Ех... то е отдавна
време отлетяло !
Ти толкоз различен си
от тези дни щастливи !
А домът ни същият е
и мечтите ни са живи .
Огънят в камината ,
кожите пред нея .
Да , всичко е отминало !
Стоя сега на кея ,
денят пак слънчев е .
Вятърът косите ми ,
все така палави, вее !
Същите птички
от дърветата пеят.
Тичат момичета ,
момчета се смеят .
Те се обичат !
Ние стареем ...

Каза си сам на себе си йовковият муканин

ЧЕ МЕ ПОСЕТИ , ПРОЧЕТЕ И ОТБЕЛЯЗА !