Буря вилнее ,
клонки пищят !
Водата се лее
не спира дъждът !
Бурята пролетна
закри ми звездите !
Мълния присветна
гръм разпиля искрите !
Птички не пеят !
Само ревът на морето
достигнало кея
блъска се клето !
Ад под небето ,
си казваме ние !
Огън в камината свети ,
уютно е, дим леко се вие !
Лъчите проблясват
в косите ми златни ,
а ръцете ти галят
и движат се сластно !
Пръстите нежни
преплиташ с мечтите!
Страховете ми днешни
са вече изтрити !
Потъвам в негата
на сладка омая !
Стопи се тъгата
обичаш ме зная !
Гръм проряза тишината,
простена в отговор морето !
Мълния освети земята
с любов обгърна я небето !