Слънчевото време отлетя ,
а с него и деликатното пеперудено,
пърхане на любовта !
Тежките облаци , непринудено
надвесиха се с каскади от дъжд
и колко забавно е да вървя
по паважа , така САМА , изведнъж !
Мокра, с гордо вдигната глава ,
под трилионите волтове електричество!
Стъпките ми отекват в града
афиширайки своята себичност !
Зад завесите влюбени сенки 
преплитат съдби със тела !
Ето ни - на улицата ...двенки ,
- Аз и моята Самота !
Не надничат в нощта звездите ,
няма го горският повей дори !
Не простря пътека , кръглата луна !
Ще вървим Самота , под ръка
- до зори !
Когато оттегли се мракът
и дъждът престане да вали,
очите си сухи -  недоплакали
ще гримирам !
Ще скрия от себе си дори ,
следите  издайнически 
от раздираща болка и 
и горещи сълзи !

Тя, самотата е голяма властница...докато свикнем с нея и се сприятелим...

че ме посети и коментира ! Аз само със скръбта не искам да се сприятеля !