Гладна съм била
но от чужда трапеза
трохички не взех .
Жадна газих вода,
но горда бях...
Бог не даде ми да съм бард .
Дори да пея не мога ,
а да ме боли и да съм поет,
- да раждам тревоги .
Била съм на върха..
и под пепелта на Везувий
се вкамених , но сега ,
при стиховете ми... наминувай
моля те,от обич премаляла ,
че с болка на душата
дишам трудно - мой капитане .
Обичала съм... и други
и с любовта си съм вървяла ,
но такова сбъдване...
не .. не съм и мечтала .
Притихна кротко морето ,
дори бурята онемя ,
да се вслуша сърцто ми
как ме пееш в песента
романтичен мой гондолиеро.
Тънка струна на китара
в тъмнината прозвъня
и чувствата мои ....стари
в пламък буен разгоря.

20.05.2008г.
Италия

Страхотен постинг днес!
Слънчев ден и целувки!

Благодаря много за милото посещение. Щастливо да ти е !