Горска хижа,
сняг до колене.
Вятър
в клоните стене.
Устни,
горчиво проклинат.
Заслушани горе,
звездите
светят студено.
Тъничко сърпче
луната
извива от висините.
Притихна дори
реката...
под леда в корито.
Пръстите груби ,
галят струните ,
песен мъжка ...
- душата преражда
и редят се думите
и гласът...
болка разяжда.
Сълзи се стичат
по брадата набола,
сам барда, в хижата
куплети реди
с китарата двама,
душата гола...
с кръпки - стари следи.
За обич отминала,
дни... несподелени,
мечтани целувки,
прегръдки в мрака.
Коси уханни ,
с устни разпилени.
Сърце страдално
магията още чака!
Стене китарата ,
усмихва се луната,
смигват звездите,
снежинките трупат
в косите среброто,
гласът стърже,
приглася му вятъра,
огънят гасне,
от очите отдавна
отиде си топлото !

Таня ,силно ....звучи това стихотворение .....Поздрави от мен!

Прелестна си. Неможеш да си представиш , колко ми помагаш с присъствието си...Благодаря ти, че намираш време за това!

Душата гола...
китарата реди
и кърпи нея
с думите стрели,
а обичта я няма,
защото разпиля
се златото от дни,
нощта сивее,
луна сребрее,
косите спомнят нея
отпреди...
Китарата реди, реди, реди...

Поздрав за душата ти, от моята, мила!

Благодаря ти ...любимка си ми...Без да си мислиш че играя..кажи..това стара твоя песен ли е или сега го написа.....ох не искам да си мислиш, че съм плагиатствала, а като гледам полуеднаквостта на изразите....Прегръщам душата ти и твориме красота заедно...жалкото е ,че аз не свиря на китара, някога пеех....

Прегръдки от мен по звън на китарени струни!!!
За теб, за този бард и песента му написах тези строфи вчера сутринта като прочетох твоя стих! Обичам да отговарям поетично, но става само ако стихът ме е докоснал лично! Словата си приличат, когато се изписват от души, които чувстват заедно!
Поздрави, primavera! :)))

Много ти благодаря!