Звездите небесни в косите закичи,
запя тъжна песен със сълзи момиче.
Китарата стене ,и плаче поета,
среща последна , дните отлитат.
Луната извива поглед към облак,
скрива засрамена, лика си усмихнат.
...Няма пътека до чувствата - овраг...
споменът светъл, бардът пропуска.
Бушуват вълните в прибоя кошмарен.
Светят звездите , за отлив е рано.
Носи се шепот...тих...над земята .
Душите замират... спряха сърцата .
Не може да има обич такава ...!!!
Природните сили дъх затаяват.
Вулкани немеят, магма вледеняват....
момиче и бард в безвремието остават !

Остана нейде, из канарите
тяхната песен, тъжно изпята.
Нощем звездите пазят й дните,
денем звънят я по сипеи нощите.
Тръгнали бели, камъни ноти
грозен прибой да прикрият със звуци,
песен забравена да върнат на кея,
чайки и вятър да запеят със нея...
-----
Лек ден, primavera! :)

Благодаря ти , толкова си мила ! Аз също обичам да отговарям в рими , когато пиша коментар. Повече работя в хулите, , но със същите творби, там имам по 20-тина коментара, някои хора /вероятно мислещи се за много ПО / се обиждат на коментар в рими, доближаващ се до тяхното и аз избягвам Благодаря ти още веднъж и се радвам, че си усетила ритъм, защото аз се възхищавам от твоите работи . Хубав ден и късмет Ина !