Отново полунощ преваля
листата леко се полюшват
луната до звездите премаля
в гнезда птиците се гушат.
Щурчетата дори се притаиха
тревите обгръщат цветята
и с любовна нежност  шепнат тихо.
Тайнство спусна се над земята.
Пръстите ми милват белите клавиши,
простена тъжно пианото,
вместо стих радостен да пиша.
Замислям се над обещаното.
Щастливи кули от мечти градя
усмихвам се и плача
нотите игриво се редят
и политат към теб в здрача.
Помилвай ги и ми ги върни целунати,
да стоплят и тази нощ самотна,
а когато в идния ден сме прегърнати
ще свирим на 4 ръце, мелодии ...страхотни!