Когато нишката свързваща душите
се опъне до скъсване... от надежда,
литват стремглаво нагоре мечтите,
а луната усмихната поглед свежда.
Ти с водопад от думи ме заливаш,
аз земя жадна съм
и с устни те попивам.
Моля се ,...камък в бързея да бъда
нежно да ме милваш,
в рибка игрива да се превърна,
по вълните ти забързани да се спускам.
Да играя с теб и като самодива
коси над гърдите ти да разпускам,
да те оплитам и увивам,
да пресуквам обич с въздишки,
да омайвам дните ти щастливи,
да разпускам душата ти свита,
да гладя брадата набола
и възела на болките ти да разплитам.
Искам да съм бризът солен,
по устните ти да полепна
и жажда от мен и по мен,
до чешма да те довежда,
искам да съм струята прохладна
и да утолявам изгарящата жажда.
Да съм прашеца нощен от звездите
да посипя челото ти парещо
и да целувам до утринта очите
по мен премалящи ...
На зазоряване в лъч слънчев да се превърна
да милвам нежно косите
тялото ти топло да прегърна...
...тук свършват мечтите...
ти в реалност ги превърна !

Явно музата не те напуска и все по-хубав става стихът ти.
Целувки Прими и чакам да се обадиш.

Благодаря ДДима, много си мила. ..И слава богу че не ме напуска, иначе така ще ревна...че язовир искър ще прелееи Софийко поле ще залее.