Миналото ни преследва упорито ,
безмълвно демонът стои,
с поглед вперен в света.
В планината високо на скалите,
до еделвайса и орловите гнезда,
далече от погледите любопитни
и злоезичните уста.
Ветровете гонят се в косите,
слънчев лъч докосва замислено чело,
неспокойно кръжат орлите
бясно се мята, бедното сърце.
Долу стеле се мъглата
покрила приказен пейзаж,
но и тежката умора и тъгата
на пренастройващият се земен персонаж.
Неразбираеми , двулични,
с настроените си за промяна лица,
днес страшни, подли, демонични
утре мили със души на деца.
Бард в демона събуден
настройва струните на своята душа
и в песен за земната богиня,
с оркестър многострунен,
заклеймява упоритата си тъмна страна...