Вледеняваща страст.

Изгарящи ласки .

Буря над нас,

пресилени краски.

Художник с палитра

докосва платното

музата преплита

талант с чувство самотно.

Сенки се гонят

мечти със копнежи,

сърце зад броня,

въздържани стремежи.

Капка мастилена

в преспата сняг,

душа обезсилена

или разум във бяг?

Предпазлив си със мен,

или аз съм загадка,

в зората на този ден

е зародишната ядка.

Като орех костелив

е страхът от първа стъпка.

С характер горделив...

криеш болезнената тръпка?

Непорочни са Богините.

В златната среда се помествам.

Порочни са слугините,

доминото не размествай!

От потока планински,

бликащ във върховете снежни,

утоляваш жажда за мъдрост

и чело не свеждаш !