Нежна песен звучи в тъгата,

на лятната нощ,под звездите.

Пресипнал глас... и негата

отключва стоманата на вратите

в сърцето за обич изтръпнало .

Изтъкана е нощта от желания ,

страст и любов несбъдната,

разпръсва копнежни ухания

на скитници - души задъхани.

Улавя се в ритъм забързан,

стона зареян в тревите

на чувства , зряла обвързаност.

Синченц и жита изкласили

полюшват постелята хлебна,

сенки на бели самодиви

с аромата на любов потребна.

Развява нощното було, вятър,

песен на славей преплете в косите,

светулкова светлина и аромат на кедър,

с пеперудени криле пърхат мечтите.