Опърлени пеперудени криле

от кладата на изгорени клони

и стапят се две по две

и сълзи от радост се ронят.

Нека бъде триумф на думите

в люлка с обич изплетена,

да преминем през трудното...

непреодолимо земно притегляне.

Потапяйки се в зениците на очите

затаили дъх, след последно сливане,

гръд в гръд ,плът в плът и ... душите,

в една преплетени...Боже помилвай ни.

Загърнати в мантията звездна

поглъщаме се с устни жадни,

и потъваме в тъмна бездна

с единството на телата хладни.

Розата отронва листи копринени,

ражда се тайнство в нощ теменужена,

нежно премрежваш очи маслинени,

в краката й сваляш последно оръжие...

Утрото с перли от роса посипа...

Не заспивай дълго и не ме сънувай,

аз да не заспя ще се опитам,

но не обещавам да не те събудя.

Ода за несторен грях и плам в очите

зеници от желание разширени,

полет на две души към звездите

ефирно, пеперудено окрилени.

Много е хубаво Прима ,нежно и ефирно!
Но нали знаеш ,че макар и несторен грях пак си е грях ,щом е бленуван,;)

Благодаря ти неизвестни доброжелателю ! Зная, но боговете мълчат, леко обърнали глава встрани...ще ми се размине наказанието и този път...само защото желанието е прекалено истинско и чисто!