Думички преплетени в рими
без обич, неизмислено целунати
в дълбините на души раними,
наслоено улегнали ,несбъднати.
И казанато болезнено ранява !
Недосегаемото до вчера...
за даденост приемаме, помъдрели .
мечтата за сбъдване е не просто химера.
Случващото се днес с него и нея,
в болка сгърчва сърцата ,
но за добро е в паралелното измерение,
...в бавно идващото утре , го чакаме.
Самотни в интровертния дом на огъня,
мислим сковано и тесногръдо ,
телата ни станали инертни ...
неспособни на поезия ...и друго.
На свещи приглушено блещукащи ,
под устойчивия ритъм на Вагнер ,
докосване от страст преливащо,
укротява душевния безпорядък.
Демонично красиво и безпощадно
устни впили до болка задъхващо
без промисъл, в необозрими мащаби,
въгленчето... е вулкан изпепеляващ !
Отлели капката обич - търсена ,
забъркваме коктейла любовен ,
отдаване на желания плътски ,
горещо, порочно - греховни !


01.07.2008 г.
София