- Кажи му да започне да говори като мен и тогава ще го искам да ми е приятел.
Ето колко труден момент, неочакван за баба и мама се появи.
Еви е на гости на баба в Италия, не е излизала през цялият си 4 годишен живот извън пределите на красивата България. Познава София, езерото Панчарево , язовир Искър, гората до вилата , децата на съседите, морето на юга и всички с които си играе, говорят същите думички, които и тя знае. За първи път обаче се вози на самолетче. Колко беше хубаво и защо ли всички къщички, които видя от малкото прозорче в самолетчето бяха толкова мънички, сигурно това е мястото където живеят само кукличките, нали мама каза, че и те си имат своя град. В самолетчето онази хубава какичка, която и донесе сокчето, също говореше познатите думички. Защо сега на това море тук и голямите хора и малките дечица и се усмихват и я милват по главицата, а тя незнае тези думички, които и казват. Тяхните майки сигурно не са ги учили като моята.
Такива сложни мисли пърхаха в русата главица на Еви, тя загребваше пясъка с лопатката и крадешком поглеждаше малкият Винченцо,
застанал с босите си крачета съвсем близичко до водата и всяка морска вълничка сякаш го доближаваше за поредната целувка. Ято мънички рибки рискува да бъде плиснато в малкото езерце, което Еви вече беше изкопала на брега. Едно раче смешно се затътри , заблудено, в обратната посока на брега . Винченцо го видя, изплаши се и заплака. Еви гледаше и всичко и беше познато. Рибките и рачетата са същите, както и на другото море , нейното си където ходеха с мама и тати и нея така я беше страх, когато беше малка ама защо Винченцо, неможе да го разбере ? Много учудена, тя се престраши да се изправи и да се приближи до него. Стана й мъчно, хвана го за ръчичка , показа му рачето , взе го в лопатката си и го занесе до голямото море, наклони лопатката и то смешно цамбурна във водата. Винченцо започна да се смее и избърса сълзичките си.
Еви се зае да му обяснява как тя ще пълни кофичката с пясък, а той ще я обраща и потупва отгоре за да се получи новата кула от замакът им. Малкият и приятел я гледаше учуден, защо това момиченце му говори нещо, а той незнае какво , но като видя купчинката пясък, играта му хареса и започна да повтаря всичко, което Еви му беше показала. Така двете дечица построиха малкото си замъче на брега, с езерце и много цветя смееха се и се закачаха с вълничките а отплувалото раче разказа всичко това на ятото малки рибки, те пък от своя страна го разказаха на водните кончета и така, цялият морски свят научи, че дори говорейки на различни езици, децата могат да станат приятели.