Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. varg1
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. varg1
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
12.07.2008 23:01 -
Релаксирай под ръцете ми / 3/
Иван ми се обади . Помниш ли го ? Сънувал две адашки хоро играят на мегдан в дълги бяли рокли и накичени с много цветя . Уж адашки пък родни сестри . А имената са умалителните, моето и на сестра ми. Много е притеснен и иска утре да ме види . Ще дойдеш ли и ти, знаеш му изисквания.
- Разбира че ще дойда . Как мислиш ще те оставя сама . А тази вечер ти ще дойдеш у нас, че аз ще полудея от натрапчивите мисли до утре , а не искам да мисля в твоята кожа как е . Имам и много нови събитя около мен да коментирам с теб. Сега ми дай няколко от опаковачнитети листа и химикал. Мисли позитивно и не ми се присмивай, а слушай и помни какво казвам.
Русата жена, незабравила усмивката си у дома , увита в копринена кърпичка с избродиран монограм, а раздаваща я щедро на съседите си като малък пътеводен лъч в мрака на неизбродимите лабиринти във все по лепкавият ужас от несигурните дни, разбрахте че съм аз. Стоях невярваща на очите си гледайки как химикалката лети със замах по листа, изписва неправилни криволички, далеч не приличащи на шрифт и си спомнях някъде прочетеното :" Някой се опитва да помогне на съвременното човечество, изпаднало в дълбока криза ! Търси се изход за оцеляването му и излизането му от безпътицата . Когато опитът се прави от високо, той няма как да бъде предаден другояче, освен чрез човек способен да приеме Посланието и да го предаде на другите в писмен вид . "
Точно това се случваше пред очите ми предавано от моята бивша работничка, обикновенна измъчена женичка бореща се за собственното си и това на двамата си все още невръстни сина, оцеляване ! Със съпруг тотално алкохолизиран и деградирал физически и морално след тежка автомобилна катастрофа. Пишейки съсредоточено Цецка заговори бързо със нормалният си глас, което незная защо много ме изненада . Вероятно очаквах някой Холивудски вариянт, на дрезгав задгробен глас, изцъклен невиждащ поглед и т.н.украшения към ситуацията . Изведнъж осъзнах, че всяка дума е дълбокосъдържателна и се стегнах да помня.
- Синът ти - казваше Цецка -утре вечер по тъмно планира да тръгне с компания на дълъг нощен път и рано сутринта да пристигне в голям град по работа. Направи всичко, което зависи от теб и това което дори ти е невъзможно , да не тръгва утре вечер. И да не пътува на този дълъг път с тази компания. Да тръгне в други ден през деня и до залез да пристигне, но не по-късно . В рамките на 1 месец , след залез на път да не тръгва по никакъв повод . Ако изпълни препоръките, това за което отива в този град, ще го постигне .
Как се чувства едана майка под такава тежест, превърнла в нажежена пещ приятният августовски ден ? Цецка остави химикалката, разкъса изписаният лист, погледна тъжно и си тръгна. След втората крачка се обърна , върна се назад, прегърна ме и през сълзи каза, по-добре не се прибирай във вас, разсейвай се тук и довечера ела при мен, аз след малко отивам на работа и ще се прибера късно. Ще мина да те взема.
И какво да правя сега, едвам се сещам да дишам . Да чакам ! Какво да чакам ! Да спасявам ! Как да спасявам ! От къде ще дойде спасението ! А от какво трябва да спасявам ! Нещо страшно във страшното се пъхна, залепна в дълбините а сърцето и заблъска с мощта на артилерия .
.......СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИ ! ТЕКСТЪТ ПРЕСЪЗДАВА ЕДНО ИСТИСКО ДУХОВНО ОТВАРЯНЕ И РАЗВИТИЕ, НО ВСИЧКИ ИМЕНА И СЪБИТИЯ СА ПЛОД НА ФАНТАЗИЯ И ВСЯКО СЪВПАДЕНИЕ Е СЛУЧАЙНОСТ, ЗА КОЕТО АВТОРЪТ И ИЗДАТЕЛИТЕ НЕ НОСЯТ ОТГОВОРНОСТ.
12.03.2008г
Италия
- Разбира че ще дойда . Как мислиш ще те оставя сама . А тази вечер ти ще дойдеш у нас, че аз ще полудея от натрапчивите мисли до утре , а не искам да мисля в твоята кожа как е . Имам и много нови събитя около мен да коментирам с теб. Сега ми дай няколко от опаковачнитети листа и химикал. Мисли позитивно и не ми се присмивай, а слушай и помни какво казвам.
Русата жена, незабравила усмивката си у дома , увита в копринена кърпичка с избродиран монограм, а раздаваща я щедро на съседите си като малък пътеводен лъч в мрака на неизбродимите лабиринти във все по лепкавият ужас от несигурните дни, разбрахте че съм аз. Стоях невярваща на очите си гледайки как химикалката лети със замах по листа, изписва неправилни криволички, далеч не приличащи на шрифт и си спомнях някъде прочетеното :" Някой се опитва да помогне на съвременното човечество, изпаднало в дълбока криза ! Търси се изход за оцеляването му и излизането му от безпътицата . Когато опитът се прави от високо, той няма как да бъде предаден другояче, освен чрез човек способен да приеме Посланието и да го предаде на другите в писмен вид . "
Точно това се случваше пред очите ми предавано от моята бивша работничка, обикновенна измъчена женичка бореща се за собственното си и това на двамата си все още невръстни сина, оцеляване ! Със съпруг тотално алкохолизиран и деградирал физически и морално след тежка автомобилна катастрофа. Пишейки съсредоточено Цецка заговори бързо със нормалният си глас, което незная защо много ме изненада . Вероятно очаквах някой Холивудски вариянт, на дрезгав задгробен глас, изцъклен невиждащ поглед и т.н.украшения към ситуацията . Изведнъж осъзнах, че всяка дума е дълбокосъдържателна и се стегнах да помня.
- Синът ти - казваше Цецка -утре вечер по тъмно планира да тръгне с компания на дълъг нощен път и рано сутринта да пристигне в голям град по работа. Направи всичко, което зависи от теб и това което дори ти е невъзможно , да не тръгва утре вечер. И да не пътува на този дълъг път с тази компания. Да тръгне в други ден през деня и до залез да пристигне, но не по-късно . В рамките на 1 месец , след залез на път да не тръгва по никакъв повод . Ако изпълни препоръките, това за което отива в този град, ще го постигне .
Как се чувства едана майка под такава тежест, превърнла в нажежена пещ приятният августовски ден ? Цецка остави химикалката, разкъса изписаният лист, погледна тъжно и си тръгна. След втората крачка се обърна , върна се назад, прегърна ме и през сълзи каза, по-добре не се прибирай във вас, разсейвай се тук и довечера ела при мен, аз след малко отивам на работа и ще се прибера късно. Ще мина да те взема.
И какво да правя сега, едвам се сещам да дишам . Да чакам ! Какво да чакам ! Да спасявам ! Как да спасявам ! От къде ще дойде спасението ! А от какво трябва да спасявам ! Нещо страшно във страшното се пъхна, залепна в дълбините а сърцето и заблъска с мощта на артилерия .
.......СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИ ! ТЕКСТЪТ ПРЕСЪЗДАВА ЕДНО ИСТИСКО ДУХОВНО ОТВАРЯНЕ И РАЗВИТИЕ, НО ВСИЧКИ ИМЕНА И СЪБИТИЯ СА ПЛОД НА ФАНТАЗИЯ И ВСЯКО СЪВПАДЕНИЕ Е СЛУЧАЙНОСТ, ЗА КОЕТО АВТОРЪТ И ИЗДАТЕЛИТЕ НЕ НОСЯТ ОТГОВОРНОСТ.
12.03.2008г
Италия
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.