Слънчевите лъчи се заиграваха с трепкащите от ветреца нежни листенца на брезичката, извила тънка снага до красивата двуетажна къща. До ствола й усмихнато,  сгушена до рехавата й сянка, рапръсваше благоухание кадифеночервената роза. Едно лястовиче се стрелна толкова близо, че едва не закачи с крилце листеннцата надвиснали над балконския свод.
Подпряла лениво глава, Кети стоеше на балкона и гледаше малката си русокоса дъщеричка, седнала уверено на голямото все още за ръстта и велосипедче БМХ. Спомняше си своето детство. Майка й винаги екстравагантно елегантна, комбинираше облеклото си и от нищото създаваше нещо, така че да изглежда както се харесваше. Баща и беше твърде тесногръд и с изключитлено беден речник, това го беше превърнало от весел младеж, както го описваше майка й , в злобен и завистлив мъж. Скандалите между тях двамата още стряскаха сънищата й. Не че нямаше хубави мигове, за които си спомняше с умиление, излетите в планините, риболова по различните язовири, морските лета и снежните писти през зимната ваканция. Всичко това придружено с усмивката на родителите й. Искаше й се така да беше продължил целият й живот, а не другото, което се случи. В негативизма си баща й започна да посяга на майка й. Много пъти, тя и брат й се изпречваха с разплаканите си очички пред вдигнатата му ръка. Спомни си , че той веднъж дори успя да я удари. Това беше последната капчица, преляла чашата на търпение и майка й подаде молба за развод. Последваха тягостните месеци на дела, нови скандали, майка и никога не крещеше, никога не пищеше, винаги гледаше упорито в очите му, и повтаряше " Намали тона, защото децата се срамуват от това, което чуват приятелчетата им от околните апартаменти "... Това беше самата истина, блоковете бяха осем етажни, с по 5 входа, разположени хоризонтално един срещу друг в доста близко разтояние. От отворените прозорци в летните горещини, се чуваха дори разговорите провеждани с нормален тон, а когато той крещеше обидните думи , междублоковото пространство кънтеше.
Всичко това отмина, разделиха се и настъпи мир. Двамата с брат й изкараха останалата част от израстването си в спокойната обстановка, ненарушавана от препирни, с много обич и разбирателство. Родителите на майка й , я осъждаха строго за развода. Обърнаха й гръб, и не и помогнаха с нищо. За тях бяха валидни старите схващания..."Семейството е най-важно и трябва да е цяло на всяка цена." Добре че мама не ги е слушала, ние живеехме в ад, а не в семейство. Колко и е било трудно, както с това, че едва на 33 г. остана сама с два пубертета , така и от финансова страна, тъй като развода съвпадна с демократичните промени в държавата ни и прехода до днес никак не е лек, а тогава е било направо страшно. Но ето че ние с брат ми пораснахме и имаме своите семейства. Спомняме си с умиление за хубавите дни на детството си и боготворим мама, макар че тя никога не допусна да не се срещаме с татко. Вече с деца, не пропускаме възможността да изкараме по някой и друг хубав уикенд на неговата вила. Той си е все същия , ниската му култура не мръдна , но е нашият татко и си ни обича , глези ни, всеотдаен е...и по никого не крещи. Странно е защо психиката е така устроена. Той съжалява, че не сме семейство, съжалява, че се е наложил развода, а не осъзнава колко е допринесъл за това, обвинява мама, че имала високи изисквания и е била свободолюбива.
Когато аз се омъжих, бях влюбена в момчето, което простреля сърцето ми със сините си очи и милваше лицето ми с дългите си руси къдрици. Не виждах нищо друго. Изгарях от докосванията на ръцете му,. Разтапях се пред негата в очите му. Не мислех, само обичах. Дълги две години. Не беше кой знае какъв сексуален партньор, но нежността и всеотдайността му ме поглъщаха и не исках нищо друго. Когато обявихме на мама, че сме насрочили деня за сватбата тя не можа да скрие неприятната си изненада и това не убягна от погледа му. Аз бях озадачена, но изобщо не се замислих и не направих нищо да си поговоря с нея на саме. Нямаше миг в който да сме разделени с моя любим. Работехме заедно, копунясвахме заедно, при неговите родители и при мама....навсякъде всеки миг от животът ни беше заедно.
Колкото и да й се искаше на мама да бъде тактична, не можа да намери начин да ми каже какво мисли за този брак лично на мен. Опитваше се да разговаря  по мобилния телефон, но той залепяше ухо до моето, смеехме се на глас и тя разбираше, че не може да си позволява волни изрази. Един ден уморна от това, ми каза пред двамата - Хайде да не правите сватба. Ето ви парите, направете си свадбено пътешествие, поживейте заедно извън света в който сте, не подписвайте граждански брат, живейте сами и имайте самостоятелен финансово битов живот. .
Аз отново не обърнах внимание на думите й, но моето момче започна да говори все по-негативно за нея и това ме накара да я погледна в мрачна светлина. Замислих се, че татко има право и много внимателно се оттеглих. Тя страдаше и не успяваше да го прикрие. Направихме сватбата, брат ми беше на нейна страна, но успя да я вразуми и всичко мина приятно, като на желана от всички сватба, а татко беше много щастлив като ме виждаше вече съпруга, след като ме видя и с висше образование.
Дарих съпругът си с дъщеричка, която наследи неговите очи и моите коси, нежна и красива като нимфа и не само защото е мое дете, а защото имам очи за всички деца. След сватбата, разделихме работните си места. Той започна другаде, вече не бяхме така плътно заедно и имах възможност да виждам мама на саме. Отдавна тя беше мъдра и самостоятелна. Дразнеше се от тинейджърският ми начин на обличане, но нищо друго не каза. При зададените ми въпроси отговори само , че така се затварям в държавата, чиято икономика не се развива благоприятно и няма да мога скоро да изляза навън, да видя как живеят хората в другите държави. Не я разбирах, но тя не пожела да се изясни. Постепенно започнаха битовите проблеми в ежедневието на семейството ми. Неудобните моменти разрешавахме със сърдене и отделяне в другата стая за нощен сън от страна на съпругът ми. Започнаха закъснения от работа, или когато се завърнеше навреме първо се отбиваше при родителите си и оставаше там по няколко часа, без да се е поинтересувал аз и мъничката ни дъщеричка как сме, имаме ли необходимост от нещо, как е протекъл денят ни, какви промени са настъпили в развитието на мъничето ни. Понасях това много болезнено, но нямаше с кого да споделя. Започнах да гледам през очите на мама и осъзнах защо ни е подарявала свадбено пътешествие и защо настояваше да поживеем без брак. Споделях с приятелките си, докато един ден, ми казаха, че той е имал и други интимни връзки. Обсебвал ги по същият начин, а споделял , че една жена трябва да бъде държана изкъсо , да няма достъп до до мнението на другите, за да не и мътят главата със съвети. Ето ме сега в ситуацията в която мина моето детство. Скандалите ни са нескончаеми. Същите тесногръди схващания като тези на баща ми. Същите убеждения и далеч не съвременен начин на живот. Дъщеря ни често разплакана се обръща към нас с молба да не си говорим лоши думички. Утре подавам молбата за развод. За да и спестя болката, която мама остави по дълго ние с брат ми да изживеем. Тя е била съвсем сама и се е справила, аз имам нея и ще ми е по-лесно. Благодаря ти мамо, прости ми, че не намерих време за тези разговори когато бяха необходими. А може би така е по.добре, защото ако бяхме разговаряли, нямаше да имам прекрасната си дъщеря , която толкова много те обича и те нарича сладко "Бабче".
ИТАЛИЯ.
16.07.2008 г.

мъдръста на годините?!
Понякога е нужно, чвек да се опари за да разбере, че огънят е горещ!

Благодаря ти Кроталка! Добре дошла при мен. Да права си. Не питат патило. Гмуркат се в живота...създават деца, а децата са толкова крехки ! След това, болката е за всички !