Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2008 04:11 - Омъжена в чужбина - цивилизовано / ІІ-ра част/
Автор: primavera Категория: Изкуство   
Прочетен: 948 Коментари: 0 Гласове:
0



Уловил безпокойството ми в погледа , отеца сложи меката си ръка на рамото ми и се усмихна насърчително , посочи една пейка , в близост и се отдалечи от нас. Топката отново се сви в стомаха ми, но не посмявах да поглеждам Марко. Давах си сметка, как изглеждам и какво може да се предполага. Сърцето ми беше готово да разкъса тънката ми блузка и да изкочи на свобода. Почувствах мусколестите пръсти на Марко върху ръката ми и забих още по-дълбоко поглед. Разваленият му руски, само стегна в болезнен обръч гърдите ми.

- Не се страхувай. - Успях да си преведа.

- Отеца каза да изчакаме, сега ще дойде една от сестрите, помощнички от каритас и ще те заведе в общежитието. Той ще позвъни по телефона и ще уреди всички подробности. Аз зная къде е общежитието, утре ще дойда да те видя.

Не вярвах на ушите си. Един работник от постсоциалистическия лагер, който нищо не ми дължи, прие мен , непознатата и ето че имам подслон и сигурност, в една толкова далечна държава. Сънародниците ми, на които платих 6 от месечните ми заплати, ме захвърлиха, като употребена и не нужна вещ. Не зная побира ли се такава информация в нормаланите, човешки възприятия, или не, но на мен ми се случваше и аз трябваше да реагирам.Стиснах Марко за ръката и го помолих да ме извини за всичкото причинено безпокойство. Казах му, че когато се устроя ще се реванширам, но сега да остане с мен до момента в който наистина съм настанена. Умирах от страх. За първи път от запознанството ни, той се засмя и блеснаха два реда красиви, здрави, бели зъби, под месестите му устни и две дълбоки трапчинки украсиха страните му. Блясъкът на маслинените му очи, стана сравним само с течно, черно злато, а искрите които захвърчаха, накараха да трепне в мен нещо неосъзнато, там дъблоко и съвсем не на място и във време.

- А тъй що, даверилась меня, савершенно, незнакомий. Ай,ай, ничево харошава не ажидай!

Засрамих се много и от очите ми рукна нов порой сълзи.Това само предизвика , изблик на нов смях. Осъзнавайки обаче, че е в църквата и хората вече бяха запълнили почти всички свободни места, Марко се наведе над мен и ми пошепна:- Не бой ся, мне сам Бог праводил.

Не успях да се усмихна на шегата му, защото до нас се изправи една млада африканка, облечена в монашески дрехи и заговори Марко. След кратка размяна на информация, той се сбогува с нея. Подаде ми ръка за довиждане и обеща, утре след работа да се отбие да ме види. Монахинята ме поведе към близката автобусна спирка. Когато се настанихме в автобуса, се сетих, че нямам билет и не мога да го обясна. Тогава видях усмивката на красивото, черно лице пред мен. Показваше в ръка два билете и се опитваше да насочи вниманието ми към нещо като перфоратор, в което се пъхаха билетите един по един и в края на празното им поле, се изписваше датата и часът на качване. Посочи ми, че на самият билет е изписано, че важи за 90 мин. Не разбирах какво иска да каже, но разбира се се усмихвах. Виждах, че автобусът се движи по красиво оформените булеварди, между огромни дървета , до чиито дънери, с широк диаметър оградена зема, се гушеха различни декоративни, живи, цветя. След завоя навлязохме в друг булевард, на когото от двете страни се редуваха красиви старинни сгради и през около 3 метра/ по моя преценка/ шпалир от портокалови дръвчета, с плодове, греещи с оражевия си цвят като цветни фенерчета. Всичко изглеждаше приказно красиво. Хората се движеха спокойно. Виждах само щастливо усмихнати лица и горди осанки. Модерни мъже и жени, усмихнати, влюбени младежи и нито една угрижена физциономия.Докосването на мъничката черна ръка с идеално поддържан маникюр, ме извади от унеса. Монахинята позвъни / както беше практика/ и когато наближихме спирката, автобусът плавно спря. Всеки желаещ да слезе, пътник, трябва да позвъни предварително, за да знае шофьора, че трябва да спре на следващата спирка. Когато пък очаквате автобус, при идването на вашия номер, трябва да вдигнете ръка, с което уведомявате шофьора, че сте негов пътник, в противен случай , няма да губи времето си да спира.Слязохме и прсякохме булеварда, на отстрещната му страна трябваше да изчакаме друг автобус. Чувствах се неловко, стоейки до тази мила, млада жена, и не Бях в състояние да и кажа две мили думи. Срамувах се от невежеството си, защото си предзставях как тя знае поне още 2 езика, освен испански. Очите ми се пълнеха с красивите витрини на чисти, елегантни заведения и кокетни магазинчета, с дрехи, с цветя, с плодове и зеленчуци. Всичко беше като на картина. Подредено, сякаш се бяха явили на конкурс за красота и естетика. Такъв екстериор, имаше в София само търговската улица Витошка, но цените й биеха в пъти, тези тук. Автобусът ни пристигна. Настанихме се удобно на удобните седалки. Чисто и без нито една драскотина. Погледнах озадачен, спокойно седналата до мен монахиня. Тя извади отново билетите и ми посочи отново написаното 90 мин. Едва тогава си дадох сметка, че с това билетче, струващо 0.50 цента, с отбелязани вече, дата и час на ползване, можеш да смениш, колкото си искаш автобуси, не се налага да ползваш нов билет, този е в сила 90 минути. Цивилизовано. Нямам коментар по случая. След 20 минути пътуване, слязохме, в едно много приятно местенце. Две срещуположни кафенета, с множество маси и стотици мънички хапчици с какви ли не кремове. Отправихме се в еднопосочна, пресечна улица, по която от двете и страни растяха олеандри, високи по 2-3 метра, отрупани с различни видове цветове. Затаих дъх пред тази глетка. Клоните , с ароматните си цветове, почти докосваха косите ни. За мен, столичанката, беше невероятно, че нямаше окършени клони, че всичко си беше идеално оформено и красотата не нарушена. Уличката беше жива, с множество движещи се хора и малък поток автомобили. В двора, зад метална ограда, каквато наоколо се виждаше и около другите блокове, имаше широк двор, с множество пейки, под сянката на оромни Магнолии и 2 маслинени дъървета, с дебел около 3 м в диаметър дънери и напукана кора. В дъното имаше бор с много странна / за мен/ форма. Позвънихме на първия звънец и ведага се чу щракване и вратата се отвори. Влязохме в двора и вратата автоматично се затвори зад гърбовете. Звукът ми прозвуча, като щракване на капан и изигра лоша шега на опънатите ми до краен предел нерви.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ...



Тагове:   чужбина,   омъжена,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: primavera
Категория: Тя и той
Прочетен: 417242
Постинги: 205
Коментари: 277
Гласове: 5194
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031