Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2008 00:53 - Омъжена в чужбина... цивилизовано XІІІ- та част
Автор: primavera Категория: Изкуство   
Прочетен: 1028 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.01.2011 16:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Успокоена, че все пак кошмарът е свършил и от тук на там зависи само от организма на Ваня да преодолее както физическата, така и психическата травма, аз се подготвих за поредния си урок. 
                    Следващите дни минаха еднообразно. Свиквах с обстановката. Сутрин помагах в кухнята, след това с Пиетро  подреждахме  документи, писма, понякога редът в спалнята му беше хаотичен и по своя инициатива и вкус внедрявах ред. Кабинетът беше обзаведен по мъжки  с библиотека обхващаща 3 стени . Пред прозореца, заемащ цяла една стена, се намираше бюрото му, стилно и тежко, като авторитета в обществото .Стол от дървои кожа, диван от същата марка. Килима в млечнобежови тонове в който звука от стъпките потъваха и нищо не можеше да смути работещият.След обяда посещавах, курсовете четири дни в седмицата по четири часа на ден. Оказа се,че имаме и часове по компютърна грамотност, което за мен беше приятна изненада. Преподавателите бяха етични и търпеливи. Стремяха се с невероятна себеотдайност да ни предадат пълноценно знанията си.  Аз се възползвах жадно от предоставените ми възможности и все повече харесвах новият си живот и открилите се пред мен, непознати, но силно желани хоризонти.
                 Марко, рядко ме придружаваше с колата, предпочитах да се справям сама и да имам своето време, със своите, нови приятели. Харесваше ми да се разхождам под галещите кожата ми слънчеви лъчи. Да наблюдавам течащият покрай мен живот на един народ с толкова стара и доминираща в света култура . Двойките на разнообразна възраст, усмихващи се щастливо, спокойни за утрешния ден. Огромните корони на вечнозелените магнолии засадени като стражи от двете противоположни, пешеходни алеи на площадите, хвърлящи прохладната си сянка, над тези уравновесени хора, излязли да се срещнат и побъбрят с приятели, непринудено, преди края на деня. Пък и си мислех, че Марко трябваше да се храни и отпочива, през обедната почивка. Трябваше да има и своя личен живот. Трябваше да провери и осъзнае отношението си към мен, дали е само съжаление или има нещо друго, по силно и по-желано. Трябваше да ревизирам и моите собствени чувства. Изплашена ли бях, че такова вълнение кара пеперудените криле да пърхат в стомаха ми, когато го видя, или наистина е мъжът, когото толкова дълго чаках . Бях започнала все по-трудно да се въздържам, да не се притисна към пулсиращата под ризата му гръд, когато традиционно ме целуваше сутрин, тръгвайки за работа, а вечерите, на верандата, под дълбокото звездно небе, изпълнени с уханието на треви, примесено с аромата на  мъжествеността му, разтърсваха до болка сетивата ми. Какво беше това за нас. Всеки трябваше да отговори на този въпрос независимо един от друг и само останали сами със себе си , можехме да го почувстваме най-вярно. Трудно ми беше да се реша да живея без мисълта за него. Трудно ми беше да мисля за него като за приятел! Трудно ми беше да не се замечтавам за прегръдка в силните ръце... Но още по-трудно ми беше да реализирам с лекота копнежа си и след това, неузрелите ни още чувства да се окажат нова любовна катастрофа, която ще сложи край на толкова красивото приятелство. Ще сложи край на трепета , чувайки гърленият му смях. На обожанието с което ме глдаха очите му сутрин, над димящото, ароматно кафе. На неповторимите с красотата и разнообразието си наши вечери във или без компанията на Пиетро. Ужясяваща беше мисълта , че изведнъж всичко това може да спре да се случва, да изчезне и да остане само  мъглив спомен. Влюбена ли бях? Можех ли да задържа  неговата любов? Имаше ли такава любов? Колко беше силна? А дали ще устои на бурите и студовете, които неизбежно съпътстват човешкия  ни живот? В добро и зло, в здраве и болест... за винаги...??? Предпочитах да остана само с копнежите си, ако няма да е за винаги! Как да съм сигурна? Къде е рецептата? Кой знае какво ме очаква? Толкова е трудно да си дете, но още по-трудно е да си зрял човек и да постъпиш правилно без да се самонараниш!
                    Мсеците се занизаха с еднообразното си спокойствие в просторния дом, сред хората които ми даваха сигурност и вяра в бъдещето. Ваня се възстановяваше много трудно. Имаше пукнато ребро и множество хематоми от побоя. Мъжът, който я е взел от улицата, е бил също част от веригата. Закарал я е до красива, вила с голяма градина и висока метална ограда, почти в центъра на града, което е луксозния екстериор на градовете тук. Отключил вратата, галантно и помогнал с багажа , оправдал се предварително, че ще се върне след малко и затръшнал вратата след себе си. Тя се осъзнава, че е заключена и е в капан когато вижда вътре още 40 момичета. Всяко едно, свило се където е намерило удобно местенце. Всички захвърлени по същия начин като нея, от различни, по описание мъже.Гледли я изплашени и и разказали, че тук са от седмица. Първите 6 били с различни травми. Дошли с микробус, направо от Украйна. Като били прехвърляни през няколко микробуса в различните държави. Първият ги изоставил още в страната с оправдание, че се е счупил и го сменя друг. Вторият, в който едва не се задушили, защото били скрити между съндъци със законно превозвана стока,а незаконният товар били те, ги е оставил, едва преминали границата на Украйна. Третият ги доставил до Испания и малко след границата, ги прехвърлили на четвърти. Групата мъже, които ги довела в къщата, две денонощия гуляли и се забавлявали гаврейки се с тях. Естествено на противопоставянията им са отговорили с юмруци! Така разказвайки на новодошлите. Всички се свивали и не помръдвали, когато чували, че се приближава кола и оставяли ново момиче, а такива доставки били денонощно без никаква закономерност и не рядко, пристигали 4-5 момичета наведнъж. Къщата имала 2 бани с топла и студена вода, няколко  семпло мебилирани стаи една кухня и в нея 3-4 кашона с пакетирани кроасанти,бисквитки, слънчогледово семе и... нищо друго . На втората вечер след оставянето на Ваня, пристигнали група млади мъже. Държали се аругантно и ги оглеждали похотливо. Избрали Ваня, тръгнали да я изведат заедно с 4 други момичета, те се противопоставили. Понаплескали ги, а нея и една полякиня, изнасилили, там в коридора пред очите на всички. Това разказаха няколко от момичетата. Предположи се, че е било с наказателно-възпитателна цел, за осмиряване на останалите, което е имало ефект. Наказаните бунтарки били отведени, но взели още две други. Вероятно защото стоката вече е  увредена, попълнили са запаса. Какво е станало с останалите момичета, никой повече не е чул. Ваня и изнасиленото с нея полякинче са оставени в едно заведение, където са били дрогирани и изнасилени повторно . Помнят инжектирането и няколко чаши алкохол, нищо друго. Осъзнали са се отново в същата къща, сред същите момичета, според които двете са доведени на следващата нощ, покрити със синини и сплъстени коси. Когато останали сами, се погрижили за тях колкото им е било възможно и са им дали обезболяващи хапчета, които носели със себе си в багажите си. Напоявали памучета от парфюмите си за да прочистат раните им. До идването на полицията повече никой не ги е посещавал. Не им е донасяно нищо. Не са видяли никого. Вероятно по своите канали са научили, че са издирвани и това ги е държало на разстояние от "квартирите с ценната стока". Следствието течеше бавно. Никой от новоарестуваните не проговаряше, а Ваня и полякинчето, не можеха да посочта в кое заведение са пренощували. Не познавайки града, нямаха никакъв орентир. Описанието на похитителите им беше потвърдено и от момичета, държани на други места в града. Те са имали много по-голям късмет. Доставяли са им прясна храна, плодове и зеленчуци. Глезени са с минерална вода. Имали са двама красавци с които учили латино американски танци. Като казвали, че ще участват в програми. Идвали също и двойка елегентни, с приятно поведение мъж и жена, които се представяли за хореографи и на два пъти променяли стилът в който се обучавали. Трета група, също са залъгвани, че ще работят в заведения като танцьорки към музикални състави и ги учели на италиански език. Само от една група, момичета осъмнили се , че представеното не отговаря на истината, поискали да се разходят. Намерили съмишленички и смятали някак да уведомят полицията. Те се намираха в болницата при Ваня с различни фрактури и едно с черепномозъчна травма, която застрашаваше сериозно равновесието на психиката и след оздравяване.
                Пиетро се въздържаше да дава каквато и да било информация и така, ние спряхме да задаваме въпроси. Срещнахме се няколко пъти с родителите на Ваня. Те искаха да приберат дъщеря си в България, но здравословното и състояние, не позволяваше да пътува... следствтието също . Средствата им бяха свършили. Бяха взели много пари на заем и се тревожеха как ще ги връщат. Баща й си замина за България, защото задълженията му към неговите родители, оставеният набързо дом и др. битовизми  го налагаха. Майка и остана в града! Отново Марко чрез отеца от каритас и намериха стая в едно общежитие и работа като миячка на съдове в ресторант. Така можеше да се издържа и да посещава дъщеричката си в болнацата с все още нестабилно състояние. Нас рядко ни допускаха до нея, защото тя се разстройваше, а това пречеше на правилнито й лечение.
                Ели и Вили, завършиха интензивен тримесечен безплатен курс по италиански език, осигурен от църквата. Наеха апартамент с още две други жени, за да делят заплащането на наема и битовите разходи. Вили остана в ресторанта, в който беше започнала работа. Собствениците я харесваха, като работник, хранеше се там и веднъж в седмицата, когато и плащаха заплатата, даваха по 3 кг. месо, зеленчуци, ориз като допълнение. С тях тя спестяваше изхранването си в почивните дни. Готвейки си заедно с Ели, с получените продукти помагаше и на нея. Ели беше приета добре като барманка, заплатата й беше задоволителна но най-много я радваха запознанствата. Имаше вече много приятели, с които излизаше дори на дискотека за ужас на Вили, която като майка будуваше до сред нощ и я чакаше да се прибере. Имаха си телефон в апартамента, бяха лимитирали обажданията си, но винаги когато палавата Ели тръгнеше на дискотека, изплашената Вили ми телефонираше за да имам пред вид, ако не дай боже се наложи. Отношенията ни с Марко бяха все на едно ниво, т.е.ни рак ни риба. Гледаше ме с огромните си, блеснали в немирни пламъчета, очи. Беше много нежен, галантен, толерантен. В почивните дни не пропускаше да ме покани на заведние. Имаше толкова празници. Танцувахме до полуда. Притискаше ме в прегръдките си и се смееше с най-зарителния смях, но винаги поставяше една преграда. Не ме целуна, на прекрачи прага на приятелските отношения, аз вече свикнала с маниерите му, стоях в изчаквателна позиция. Чаках звездния ни миг. Личеше, че страда, но не желае да гвори по тази тема, винаги променяше насоката й когато се доближех  с опасен въпрос. На петия месец, щастлив ми показа три билета за театър. Доволен, че вече се справям не лошо говоримо, а още по-добре като слушател. Беше неверятно преживяване да бъда в италиански театър. Спектакълът беше по творба на местен автор и изпълнен с толкова висок професионализъм от провинциалните актьори, че много светила от световен мащаб, можеха да се червят. Имах вече богата база от думи и намирах не трудно приложението им в разговор, така че не се затруднявах да разбера диалога от сцената. В прекрасно настроение след финала, аз, Марко и естествено Пиетро, довършиме вечерта в изискан ресторант с морски деликатеси и леко бяло вино. Късно след полунощ в достатъчно приповдигнато настроение и с огромно съжаление се разделихме и всеки се настани за спокоен сън в собствената си стая. Този път лукса не ме радваше. Удобното легло, което сякаш обгръщаше и милваше тялото ми с пуха, беше досадно огромно, а аз прекалено сама. Дълго не заспах, но и си забраних да мечтая. На следващият ден ме чакаше работа с архива на Пиетро. Справях се с компютъра и той беше много доволен. В кухнята влизах само сутрин за подготовка на закуската. Времето ми беше запълнено с учене на взетия материал и документацията  . Специално дошъл програмист, създаде програма за класификация на всичко с което разполагаше на книжни носители. Една седмица работихме заедно, и когато бях усвоила всичко, ме остави сама. Не беше шега работа. Със сигурност имах пред себе си планина от данни за нанасяне и една година , нямаше да ми стигне. Сега разбрах от какво е породено цялото търпение  на Пиетро към мен. От колегите ми в курса научих, че за тази моя работа , на италианска администраторка трябва да плаща по-висока заплата. В никакъв случай не би се  натоварвала с толкова документи. Ще се глези и капризничи и дори за 5 години, няма да качи целия му, почти 50 годишен архив от фирмената дейност. За мен, неговият дом беше и мой дом и вече бях неговото семейство, но за нея няма да е така, тя ще идва сутрин и то с традиционно закъснение, ще бърза да си тръгне в късния след обяд, ще поглежда нетърпеливо през целия ден часовника си, ще ... Аз работех когато ми е приятно, материалът чакаше мен и през цялото денонощие, без да се чувствам задължена, когато имах вътрешна необходимост, се настанявах пред компютъра и се пренасях с часове в едно непознато и отдавна отминало време със събития колкото любопитни, толкова и мъгливо неясни за мен-чужденеца.  Икономиката на дома също имаше своя раздел и я разработвахме в допълнителни часове. Грижи за Пиетро почти нямах, защото, както се изразяваше той:- "Обкръжен от вниманието на двама млади, денонощно, не мога да не се чувствам подмладен и жизнен."
                   В редки случаи Марко отсъствуваше от вечерите ни и то само когато беше зает в градините на съседната вила. Последния месец, Пиетро настояваше дори да идва направо от строежа, да вземе душ и да вечеря с нас, имаше стая определена за него, пренесе част от дрехите си , за подмяна и не се налагаше да прекратява приятното настроение заради очакващият го дълъг път... Предложението му в началото ни се видя доста странно, но свикнали вече на какви ли не екстравагандни странности, го приехме, като добро и удобно развитие . Двамата си бяхме подобрили чувствително руския, защото вечерите ни минаваха единствено в разговор на руски. Не изпълниха заканата си да ме мъчат с италиански, защото видяха, че го овладявам бързо и се стараеха да не ме уморяват и травмират. Настъпващите празници допълнително даваха магично усещане на близост. Подготовката по посрещането на Коледа и нова година, беше най-красивото нещо, което съм преживявала някога. На 24 декември, ортодоксалният Бъдни вечер, там не се празнува по нашият традиционен начин. За тях вечерята е риба, както ние се подготвяме за Никулден-6 декември. Затова тук аз се изявих с подготовката на 9 гозби мъжете изпълниха всички поръчки, готвачката само ми помагаше, царицата в кухнята бях аз, колкото и ревниво да пазеше тя територията си. Обещах й за следващия ден да не и се пречкам и тя си отдъхна, изплашена да не би и тук да има по-различна традиция. Успокоих я, че щом ще ни заравда с печено месо, салати от мариновани карчофи, финокио със сос и в изобилие картофено пюре... нищо повече не променям. Направихме наистина огромно количество сърмички, така че и тя да занесе на своето многочленно семейство. Дори двамата кавалери се понавъртаха да гледат това чудо, сърмички. Разчупването на питката с паричка, бобче, царевичка и дренова пъпка, с украсата  от пиленца, агънца и стопаните им, беше атракция за Шекспировото перо.  Всеки с нетърпение искаше да разбере какво е късметчето му, след като нарекох и разясних  значението на всичко вложено. Пълнените сухи чушки бяха не по-малка изненада, защото използването на сухата чушка тук беше със много по-различна цел, а това, което правех аз, им изглеждаше екзотика. Когато в малките кристални купички се разлюшкаха добре оформените, сварени на компот,резени сухи плодове, Пиетро, окончателно се отказа да задава въпроси и с удоволствие вкусваше от всичко поднесено. Традиционния боб , направих пържен, по една стара бабина рецепта и ароматът дразнеше изостреният им апетит, но вкусът му беше нещо, което един италианец, свикнал да яде боб сварен с макарони или гарнитура към второто ястие можеше да хвърли в хранителен екстаз. Прекадих софрата с тамян в импровизирана кандилничка и се помолих според нашите религиозни традиции. Вемчеряхме тихо и спокойно, всеки мислейки за семейството си. Постните гозби се харесаха много. За първи път си позволявах да поднеса само българска кухня и се страхувах, че Пиетро няма да вечеря пълноценно. Напротив, той хапвайки си, ме изнуди да обещая два пъти в месеца, това меню. Марко се присъедини и естествено, с така пресована психика, дадох тържествено обещание, че ако ме закрилят от старата готвачка, два пъти в месеца аз ще царувам в кухнята. С зачервено от предвкусвано удоволствие лице, след изядената и последна трохичка от питката, Марко намигайки на Пиетро,излезе.Озадаченият ми поглед, разсмя Пиетро.
                - Не трепвай така, скъпа Катерин, бъди готова само за приятни изненади.
Приятно потракващия дъжд по стъклата и надвесените клонки, пращенето на цепениците в камината, сладкия аромат от свещите и вкусните български гозби, ни бяха напраили щастливо празнично чувствителни.
                 - Ще чакам и ще се наслаждавам на  всеки един миг с вас двамата, Пиетро.
                 - Трябва! Отпусни душата си и колкото и да е болезнено, излез от пашкула на твоето минало в тоталитарен режим. Забрави болката за обедняващата ти Родина. Живей днес и сега, пълноценно, защото утре ще осъмнеш на възраст в която надеждите и усмивката ще идват ако някъде нещо не те боли и от това, че и днес имаш щастието да видиш слънцето, да се радваш на дълбоката синева, на небето, на безкрайната зеленина на Апенините и щедростта на вселената. 
                      Трополене по вратата, прекъсна тъжната монотонност в гласа на Пиетро.
Разтварайки се широко първо видяхме люлееща се пищна зеленина и над нея два   искращи въглена, очите на Марко по детски светнали с голяма елха в ръка,поставена подобаващо в голяма орнаментирана саксия , около ствола се виждаше много сух мъх. Добре се бяха подготвили мъжете. Свежеста, която нахлу накара дробовете ми да се разширят и да вдишват ненаситно .
                      - Ставайте мили дечица, да украсяваме Коледна елхица.- бяха изстреляни думи от Марко и чевръсто настани елхата до прозореца. Постави един голям кашон до нея и започна нетърпеливо да го разопакова.
                      - Пиетро, да държиш такава съкровищница в най-затънтеното ъгълче в къщата си  е углавно престъпление.- и първата елхова играчка, с блестящи бели изкуствени снежинки по нея вече се люлееше на една зелена, елхова клонка.
                       Ние с Пиетро бързо станахме и се присъединихме с не по-малък ентусиазъм. Подавахме един на друг деликатно прелестните елхови играчки, разгъвахме гирлянди от станиолово фолио и от малки разнообразни, разноцветни, светещи лампички. Никой не се чувстваше уморен и не мислеше да се уединява в стаята си за нощен сън. Полунощ настъпи, сред шумен смях, шеги и вече сияеща елха. Марко ни хвана за ръце и ни изведе на верандата. Дъждът отдавна вече не потракваше а плющеше, беше студено, но прикрити от горната тераса и затоплени от работата, ние ахнахме с широко отворени очи. През прозореца, в рамката на завесите , украсената елха изглеждаше вълшебно. Дълбочината на стаята позволяваше развихряне на фантазията от страна на външния наблюдател, без да нарушава  интимността на жителите й. Чувствах се като в щастливо завършена приказка.
                   Новогодишната вечер, бяхме отново само тримата. Веселихме се като малки деца. Двамата ми кавалери ме изненадаха с индустриални количества фоерверки, които редяха на паркинга пред вилата и озаряваха небето до удрянето на полунощ. От съседните вили лудостта беше същата. Чуваха се весели гласове, смях и възклицания. Между короните на дърветата изригваха цветните фонтани на възпламенените ракети , и красотата беше неземно приказна. Природата беше  на наша страна, съпричастна с веселието ни не ги загаси със сезонните си валежи. Тук там пробляскваха малки локвички, задържалисе на вдлъбнатинките по полянките, но небето беше осеяно със звезди и една тъничката луна се плъзгаше бавно, усмихвайки се на поредното устроено, новогодишно забавление. На следващият ден, слънцето щеше да намери само опушените остатъци, пораздърпани от ветровете гирлянди и дълбоко спящи след щастливо изтощение , земни жители . Такат прзанчините дни, ме погълнаха и окончателно се оттърсих от натрупаното с години напрежение. Педрос правеше планове, как следващата нова година, с такива приятели до себе си, ще организира нещо по-сериозно. Не било толкова уморитлено, колкото му се струвало и поради което преустановил партитата в дома. Този светски лъв, се беше пробудил с последни исрици живот и реши да ги изживее наистина подобаващо, без да се лишава от съпровождащите тази авантюра, удоволствия. Загатна, че е взел твърдо решение за нещо изключително важно, което ще промени из основи живота и на трима ни. Но дали ще го реализира и как ,зависи от резултатите с които ще се дипломирам след завършването на курса ми  и след това от законодателната система на държавата.
                          Какво се криеше зад това високо чело? Какви още идеи раждаше неуморният му ум... видимо беше неизвестно и за Марко, а това страхотно ме забавляваше.

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ.....



Тагове:   чужбина,   омъжена,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: primavera
Категория: Тя и той
Прочетен: 417000
Постинги: 205
Коментари: 277
Гласове: 5194
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031