Бустано завехнал, снопе разпилене,
кучетата лаят, децата роват,
мандижите на копторо, па са загореле,
свекръвите люто снаи кълнат.
Тука да седна и да ви разправям,
един от нашио край, се пише за пует...
Итър е човеко, с пенция уредил се на края.
Под белио сълкъм, реди куплет подир куплет.
Мисрикте му с глас извиват
прасенце в кочинка грухти,
петел бодро кукурига
котето на бедрото му десно спи.
Седи човеко и куплетите реди ,
за преврати, либови и какво ли нещеш...
Па оче да разкрие и как беше от преди,
ако петилетнию не връжеш у каушу че си мреш.
Нефелен бил му тою свет.
Народу прос. Дръжава слаба,
кой отпреде и застане, се измет
се за джобу гледа си изгода.
Пише он ич се не плаши...
За космосу, за утрешнио ден, ...
Дали извънземните че са от наще?
Че биде ли Осамата осмирен?
Природа умайна пред негу са гледа.
Салатка с ракийка, приноси,
лап топа му там, оти тъй му прилега...
Посръбва, пише, и мета алабросо.
Момите от силото вечим пощурея
романтичен им бил, меко гледал,
фрълия мутиките , цръвилата зеа,
оно мерако, у мозъко връти като свредел.
Изпедепцаа са модерно, с кондури високи,
чорапе с дантеле и рокли с фентифлюшки.
Он за Данте им говори, они гледат напосоке.
Он сомфонии слуша, они у кючек се люшкат.
Неска у силото е идиля голема,
семинар пуето спретнал
сички се алосват, на къро никой нема
даже кмето, глей го, крак връз крак е метнал...
Модернизация и интеграция, оф думи модерни.
Мара със грация, снагата кърши,
ма отглади па и свири коремо.
Тою мискинлък как ли че завръши?