Самотна под дъждовното небе,
гледам птиците, забързани на юг.
Ето, че една... до мен долете,
на дланта ми кацна... тук.
Светлинка, в мрачния ден ми донесе
и прегръдка топла в утринта.
Дъждът ръми, черен облак се надвеси.
С килим от листа, есента, земята покри.
У дома е топло и уютно... денят е весел.
Там, зад морета и планини,
в една земя, далечна,
твоето сърце, за мен тупти
и ръка силна, милва ми лицето.
Така, лесно се дочаква вечерта,
звездите по светло греят
и от надничащата есенна луна,
лъчите бледи, няма да студенеят...