Не поетично за един не поет!


Ти често отсъствуваш от моя мъничък, виртуалeн свят. Аз влизам с друга цел, но когато те срещна (ох как звучи "Срещна"). Там, някъде по средата на тръпнещото ми от желание тяло, се появяват нежни, пеперудени крилца и задъхано пърхат и гъделичкат флуидичките . Дават им начален старт, към непознатото неизвестно. По непонятен начин се срещат с твоите и ефекта е осезаем, а уж сме само виртуални непознати.
Радвам се като непорочно момиче, когато прочитам ритуалните ти целувки, с дъх на кафе и бор. Когато въображението ми докосва свежо обръснатата ти буза, а дъхът ти изгаря онази, мека чувствителна зона, под завитата къдричка, зад лявото ми ухо. След това, споделяш изминалите часове, в които не сме се виждали във виртуала. Като че изобщо сме се виждали! Но това е друга тема и предпочитаме да не я разискваме и да не разваляме тръпката, изхвърляща адреналина ни до небесните висини. Докосваме се и милваме набъбналото желание във върховете на пръстите си и със съжаление си изясняваме, че последните ваканционни дни си отидоха. Започва дългия период на сивото трудово ежедневие. Споделяме есенния листопад, който при двама ни, е в своите богато разнообразни пастели. Мечтаем за зимната белота и пращящия огън в камината. За теменужното було на рано започващите вечери, които ще разнообразявам с ветрилото на сънените ми мигли, шепи виртуален смях и звезди, които ти закичваш в косите ми. Загръщаш и стопляш под хавлията си жадната ми за теб кожа и вече туптящата болка от неспирно пърхащите пеперудени криле. Отдадени на жигосващата нежност, се отпускаме върху вълните на времето.
Аз започвам извезването на драперии-любов, а ти ги украсяваш със зрънца страст.