-По дяволите Ради, съжалявам. Само дето... Предполагам, че нервите ми са малко опънати тези дни. Може след всичко да се окажеш прав-може би не трябваше да се захващам с рекламния мениджмънт. Но сега съм вече ангажирана и работата ми много ми харесва.
Прилича ми на грижите за малката Джили-изисква всеотдайност. Непрекъснати грижи, да я нахраниш, да и дадеш витаминките, да я подкрепиш когато се страхува, да й подадеш ръка когато се препъне. Да я гледаш как расте, докато най-после си намери мястото в света. И винаги има куп проблеми за разрешаване.
- Мога ли да бъда полезен с нещо? – Ради обърна 3-те цвърчащи пържоли на скарата, пръсна малко вода и постави, разрязаните на дълго, червени гамби от страни. С една пръчка отдръпна въгленчетата, игриво блещукащи, събра горещата пепел и зарови четири картофа в нея. Не бяха оставали двамата сами цяла вечност. Всеки имаше своя бизнес. Всеки беше зает и пътуваха според програмите си. Тя представяше в различни градове. Имаше блестящ екип, но не искаше да пропусне нищо от новосъздадената и рекламна агенция. Той я обичаше твърде много, за да се противопостави на желанието и за изява и интензивен живот, на какъвто беше свикнала през самостоятелните си години, като топ модел, преди да се срещнат. Сега обаче имаше малката Джулиана-Джили. Грижите за нея изцяло бяха поети от възрастната, пенсионирана учителка, пренесла се да живее в техния дом. Понеже пътуванията в провинцията зачестиха, Ани, това беше името на красивата съпруга на Ради, взимаше със себе си и Джили, неизменно придружена от своята детегледачка-Лили. Рядко се засичаха и в иначе уютния им дом, в който още се чувстваше ръката на Ани и верния и усет за хармония. В началото на новото занимание на Ани, Ради гледаше, като на малък каприз. Наслаждаваше се на хъсът с който се зае да изгражда агенцията си. Отдели и двама мениджъра, подаде й рамо в средите в които се движеше той, разбира се дискретно, без нейно знание. За да тръгне и да бъде забелязана, даде да изтегли напред негов продукт. Заложи името си и това я държеше с изострено внимание. От една страна искаше бизнесът й да потръгне, от друга се стремеше да не провали съпругът си и от трета, съвсем не маловажна, стремеше се да му докаже, че не е изгубила стратегичността си, макар че две години ( бременността и раждането на Джили) не беше на състезателната писта на живота. Успя с тази рекламна кампания, продуктът беше приет повече от успешно и имиджът на фирмата на Ани вече се носеше на гребена на вълната. Сега името й започна да работи за агенцията, но трябваше да се стъпва много внимателно, защото нишата беше отдавна запълнена и конкуренцията също бдеше. Това поглъщаше вниманието на Ани до последния миг от денонощието и той започна все рядко да вижда и Джили и реши да отдели един дълъг обяд от пренатоварената си програма. Откъсна, не, отвлече Ани от агенцията й и се изкачиха на една негова любима полянка, над германския манастир. Далеч от шума и пъплещите туристи, около хижите и басейните. Тук, закрити от големите горски храсти с диви круши и глог, който леко поклащаше, примамливите си червени плодчета. След обилния дъжд, изгорената трева, от августовските жеги, беше избуяла отново. Белеха се, странно защо цъфнали маргаритки, далеч не в сезона си. Природа... и тя понякога се заблуждава, като цъфналите кестени срещу ректората, в последните дни на септември. Сега печеше обяда им, отпиваше от студената бира, направо от бутилката. Нещо което не си спомни от кога не си беше позволявал. Ани все още не се отпускаше и пиеше своята минерална вода. Не знаеше как да започне разговора. Тя се противопоставяше упорито да дойде. Но накрая се преоблече в дънки и къса блузка-бюстие, подозираща, че няма да й се размине сериозен разговор. Сега седеше загледана в едно пъстро птиче, което подскачаше на близкото дъбовото клонче и въртеше любопитно мънистените си очички. Огънят тлееше и картофките миришеха ароматно. Внимателно събра всичко в специално донесеното за случая плато от фолио. Подложи отдолу два огромни листа лопен, както правеха някога със съучениците си, за да не зачерви и кожата на дланите си от все още спомнящите си огъня пържоли. Ани приглади ненужно, застланата върху тревата, карирана покривка и пое платото в едно с листата. Върху яркия цвят на покривката, подаващите се под платото, зелени крайчета от листата изпъкваха красиво и оформяха звездичка. Ани машинално посегна към апетитното месо, но деликатното й пръстче мигом се отдръпна парнато. Ради се засмя на разсеяността й и се наведе да целуне болезнено изпареното място.
- Мислех, че си ми сърдит! – възкликна Ани и се усмихна с цялата очарователност на трапчинката върху дясната си буза.
- Как бих могъл, като изглеждаш така... така...
Устните им вече се сливаха и никой не мислеше за продължението на изречението. Погледът на Ани се замъгли от силната любов и страст, която изпитваше към Ради. Любовта им беше чиста и истинска, неподправена и не загубила блясъка си от първата им среща до днес.
- Няма нужда да се притесняваме мила, тук никой, никога не идва. Това е само нашето кътче под усмихващото ни се слънце и песента на птиците. Ръцете на Ради докосваха нежното й тяло и му идваше да се удави в погледа й. После целуна страстно устните й, без да се сдържа, насочи огъня на пръстите си към копчетата на дънките. Ани се притискаше към него, неспособна дори да затвори очите си, от желание по-скоро да го има, да бъдат, да го вкуси.