Ветеринарната лекарка и научен сътрудник, втора степен, Петрана Галева и психиатър, Валентин Бораджиев, бяха се отделили от групата, релаксиращи екскурзианти и лежаха прегърнати върху двата ано-рака. Той беше с 6 години по-голям, но и не по зрял. Влюбен до премала в дългите и крака и не откъсващ поглед от открилата се , нежна, леко зачервена кожа под небрежно разкопчаните копченца на тънката и трикотажна блузка.
Тя го погледна предпазливо, и отново съсредоточи вниманието си в прехвърляне на снимките, които беше правила около Рилския манастир. Групата беше отседнала за кратко в едно от крилата на манастира, който беше в програмата на туристическият им преход. Това беше третото място, имаше още две и всяко свързано с часове, тежки преходи. Изморителни, но раздвижващи кръвта, заседнала по вените, от градския живот, седенето пред компютъра в писане на поредната статия, научни излесдавания, проследяване на новости в интересуващата я сфера. Освен това, имаше преподавателски часове три дни в седмицата. Галерията, която беше създала в пикасата, беше единственото и удоволствие и разтоварване, в последните шест месеца. Вальо я беше посъветвал, да си купи модерен, цифров фотоапарат, струващ и една заплата и два хонорара. Неочаквано за нея, правенето на фото сеанси, се оказа много забавно и изключително приятно занимание. Търсеше да улови специални моменти, подреждаше ги в албуми и дори започна да участва в конкурси. Преди това нервите й бяха опънати до скъсване. Сега, като се почувстваше прекалено напрегната, грабваше велосипеда на дъщеря си и хукваше на лов за специални моменти. Релакса й беше гарантиран.
           - Ясно. – Той повдигна рамене с привидно безразличие. – Но когато решиш да споделиш, ще те изслушам с удоволствие.
           - Ще бъде прекалено тривиално, за твоите интелигентни уши – отговори заядливо Пети. Остави фотоапарата и го погледна засрамено. - О, съжалявам Вал, не исках да кажа това. Само дето плановете ми се объркаха малко и изведнъж се почувствах дезориентирана – като че, всичко за което се трепах години на ред може изведнъж да изчезне. Да се срути и да остане като сива, ненужна купчина камъни от бивш, красив и уютен дом. Жените не се раждат да правят кариера. Те стават такива в някакъв етап от живота си!
            - Онова, от което имаш нужда Пети, е промяна – отговори Валентин, със закачлива усмивка. Аз съм точно мъжът, който може да ти я предложи. След екскурзионния преход, приключвам с института, с воденето на групи за релакс и с всичко свързано със София. Приех поканата на международната организация „Лекари без граница” и след един месец тръгвам. Остава ти да преосмислиш ценностната си система и да решиш, как ще продължи животът ти! Аз от своя страна, мога да гарантирам, че тръгнеш ли с мен, дните ти ще бъдат изпълнени с приятни изненади и много обич.
               Защо тя, също като другите, да не улови щастието, докато още има възможност? Пети, се замисли, защото беше сигурна, че с този мъж и с неговия пълен със събития живот, в който той трябва да реагира бързо, щастието не може да трае дълго. А в този съюз на лекарите, тя ще може да види Европа и развитието й отвътре... Със сигурност щеше да стане страхотно фото есе. Хлъзна тялото си по близо до него , притисна пламналата си буза към ръката, милваща косите й и вместо да даде очаквания от него отговор, запита. - А проекта ти с Иван, за богомилите?
- Иван остава да се рови в историческите данни тук. Това движение е тясно свързано с българската история, понеже то е продължило в България почти пет века от 10 до 14 век. Историята е неговата специалност и той там е във вихъра . Аз ще имам възможност да проследя пътя му на развитие. Защото възникнало в България, то бързо се разпространява и по другите страни на Балканския полуостров, но където и да е възниквало, се е считало за център на движението в България и от там получавало напътствия. Знаеш, че в проекта влизат и много фотоси. Задачата е твоя. Ако искаш да бъдем заедно, да работим заедно и да живееш интензивно, подреди нещата си тук и ме последвай.
            - Малка мравчица се заизкачва по лакирания нокът на вяло отпуснатата и ръка, това я извади от замисленото състояние и си припомни скоро прочетената „Мъдрост и съдба” на Морис Метерлник. Законите на природата са неизменни. Всеки който ги наруши, понася последствията! Всеки народ, който наруши известни природни закони се озовава пред отрицателните резултати на всяко свое действие и отива към своя упадък и самоунищожение. През ум и мина и първия закон, в книгата, но това я изплаши, както тогава, когато Вал и го разясни. Тя прокара пръст по топлата му кожа под ризата, стигна до колана на дънките и почувства изпъването и втвърдяването на коремните му мускули. Знаеше, че това, което изпитваха един към друг беше истинска страст - онази, за която пишат поетите и заради която се самоубиват влюбените. Но също така трябваше да помни, че тя е научен сътрудник втора степен. Че вече имаше публикувани много свои научни статии, че беше на път да издаде високо оценен при тестването научен труд в 350 страници. Не трябваше да забравя, че тя е момиче, което преследва кариера. Че има вече един провален брак и дъщеря, на която беше пример за подражание. Това тук е само страст, просто силно привличане и страст, нищо друго. Не е любов, не е така чаканото влюбване, а жажда на тялото, към другото...
- И тогава устата му се спусна към нейната, която беше нетърпелива, готова да го посрещне, ръцете му започнаха отново да я галят и мъгията отново започна да действа. Под това вълшебно, обсипано с бели облачета, синьо, българско небе, на дъхавата трева и шепота на бавно падащите разноцветни есенни листа... Прегърна го и се притисна по-силно до него. – О, моля те вземи ме със себе си, ще те последвам, не ме пускай да си ида. Не тръгвай без мен...