Освежена от прохладния въздух, с много приятни впечатления и букет горски цветя, влязох във хижата.
Той седеше в поза лотос и медитираше. Красивата му глава гордо стояща на добре оформения врат, беше леко изтеглена назад. Широки рамене оформяха гордата му осанка, а мускулите, потрепващи под мекия пуловер, накараха тялото ми да се стегне и да почувствам отново приятния гъдел на желанието . Връхчетата на розовите ми зърна на гърдите се втвърдиха и вълна от желание спусна жаравната си топлина надолу към слънчевия ми сплит, хлъзна се по плоскостта на коремните ми мускули и се спря в слабините извикваща онази неутолима жажда, която идваше напоследък все така неочаквана.
Тук бяхме вче шести ден. Запознахме се при едно случайно преплитане на мрежите в Интернет, ако може де се приеме нещо на този свят за случващо се случайно. Ние бяхме достатъчно просветени, за да знаем, че случайности не съществуват. Години на ред, всеки от нас беше вървял по своя житейски път и беше търсил себе си. Имахме достатъчно опит. Деца. Сексуални партньори. Оттеглили се приятели и всичко, което съпътствува едно такова изследователско задълбочаване в материята, като нашето. Доказано вече, хора търсещи отговори на хилядите си въпроси. Излязли от черупката на общоприетия стереотип и желаещи да се измъкнат на всяка цена от хватката на зомбиращото уеднаквяване на човечеството. Тези изследователи, които все повече увеличаваха бройката си. Които караха закостенели в консервативните си твърдения, учени да се замислят над твърденията им, или направо да обръщат множество теории. Тези хора, бяха самотници в своя път. Самотници в смисъл, че домовете им бяха уютно подредени, с много артистичност. Всички изкуства им бяха близки и познати, но живееха сами. Сякаш отдаването на това навлизане от вън навътре в себе си, те караше да се чувстваш изпълнен с радост и доволство, да не се чувстваш сам и да не изпитваш нужда от компанията на постоянен съжител. За това изненадата ни беше огромна, когато, зрелите ни и целенасочени характери, се озоваха в плена на страстта. Не устоявахме на физическото привличане и правехме необуздан секс като че сме държани в клетка, до този ден.
Направих запарка от любимата ни билкова комбинация и когато загребвах с лъжичката, гъстата кехлибарена субстанция от труда на неуморните бабини пчелички, носеща я до тук, добре затворена между сигурните стени на здрав буркан. Почувствах топлината на пръстите му по голата кожа под вързаната ми на конска опашка коса. Дъхът му опари меката извивка между шията и врата ми и се спусна надолу, разгръщайки високо закопчаната яка на плетения пуловер. Няма да ви разказвам къде отиде сигурността на онази субстанция. Ще ви предам само, че двете ни тела все още се извиват вкопчени едно в друго, достигащи непознатите недра на удоволствието , което предавахме един на друг, в стремежа си всеки да даде на другия възможно максималното и да достигнем до онази точка на забрава, до която, човешкия индивид, не узрял , още не е достигнал. Това не е просто секс. Това е изживяване на духа. Познавано само от просветените. Заслужава си да се продължат изследванията и да се разпространи информацията от получените резултати...