Защото съм... просто жена!

Есенна и листопадна е нощта...
звездочела и лунносияйна,
теменужено синя, е дори страстта,
забулена с вселенските тайни...

До изгрева е само един сън време!
Милувката ми застива на твоето чело
и весел е горе облакът черен
и приветливо е дори скалистото ждрело.

Една демонска страст...
сгушена в едно топло легло,
жадува твоята божествена нежност,
а сърцето тупти, болезнено само.

Ти, мой нежен ваятел...
Защо не забравя, че съм жена?
Да мисля за теб... като за приятел,
радвайки се на букета, цветя!

Страстта ми... благородно-поетична... ?
Ще ме намразиш ли, ако научиш,
че страстта ми е малко... по-различна?
Че любовта е, не само възвишени чувства?

Поздрав!

proletna, blagorodna i poeti]na:-))