Загубата винаги боли!
Надежда, вяра,
... а есента вали!
Бавно пристъпва зимата в бяло!
Няма утеха нито в съня,
в религията, в медитация,
Тежката работа, заетостта,
... Не! Никаква адаптация!
Яж, спи, дишай...
и пак от начало.
Не страдай, не унивай,
а как да се справя?
Той си отиде...
покри го воала,
черния... и дните минават.
Опити за... подтискане,
на дълбаещото, болезнено чувство
... за загуба, и на очите стискане...
Само породено желание за мъст...
В съня... докосване, сливане...
А как боли новата зора,
когато откриваш,
че новия ден,
носи смътно очакване и
... много тъга!

Много тъжен ,но поснигът е оформен невероятно
и навярно пречистващия дъжд ще отмие тъгата ,а утре -утре навярно ще се роди нещо красиво!
Пожелавам ти го от сърце!:)

Благодаря ти за милите думи. Междувременно гледах последният ти постинг. Сега ще ти пиша на лични. Любимка си ми ! А за тъгата в текста... Ти си творец и знаеш, че не рисуваш себе си, така и аз не пиша за себе си:) Понякога в душите ни бушуват бури, друг път грее слънце... Не винаги можем дори да си го обясним. Щастие и много усмивки за теб .