По болезнен стих на приятел...


Морето казваш...
е солено,
от болка раздираща,
от сълзите изплакани.
Утехата къде намираш?
Аз любима съм,
ти... недочакан.
Разлика има ли?
Защо си разплакан!
Аз те обичам,
...харесват те всички!
Едни те аплодират,
и накъсват те... на срички.
Други намират,
че извор си едничък,
на болка и страст...
Ти изживя ли ги?
Какво си даде,
а нещо взе ли?
Как разпиля го 
твоето време...!
За морето солено
този отгвор имам:
- Сълзите горчиви,
когато преглъщаме,
живота на живо
в ад превръщаме,
душите ни страдат,
кървят и сърцата,
характери улягат,
от нас отиват си децата.
Да плуваме се учим...
от раждането до смъртта,
награди да получим,
стараем се в общността!
Обичаме и мразим.
Летим в небесата,
а после ниско лазим.
Раните по телесета,
любимите превързват.
Търсим утеха
в чуждите сърца
и никак не е лека
земната ни съдба...
... Съдба на поети,
като... махване с ръка...