Насочили пистолетни дула
на очи потъмнели,
от желание изпити
и впити устни посинели,
на градуси под нула
в любовта отминаваща
знаците забранени
за спиране в дъждовни
капки вледенени
от чувства
стрели на време,
резделно залитащо.
Сърцата стаени
и душите отлитащи
в пространственото безвремие
на стократно употробени
фалшиви усмивки.
В ревиерата на дните
скътахме страстта си
оставена рздрипана по скалите
да търси ново щастие.
Повехнали, нецъфтели мечтите,
откъснати безвреме от вятъра
на оглозганите ни стремежи
към шепа откраднати мигове
от магическата надежда
на не подредената правилност,
изтъкана
от прежда на небрежност.