Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
19.12.2008 11:42 -
Заслужаваше си авантюрата
Автор: primavera
Категория: Изкуство
Прочетен: 1304 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.12.2008 02:30
Прочетен: 1304 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 20.12.2008 02:30
Обичах те
до полуда.
Стенех
и се вричах,
... и загубих!
Сега, облаци ,
раздрипани
хвърлят
черна сянка.
Желания,
отритнати,
търсят ниша,
за отмор и дрямка.
Дланите
пръсти свиват,
запазвайки
топлината ти
и болката прикриват,
попарени от сланата,
на времето отминало
безвъзвратно.
Обичам те,
проклинайки луната.
Драпериите звездни
и спазъмът на душата.
Онази скитница,
непритежавана от никого,
за гърлото стиска ме
крещейки името ти.
Обичам те...
Свободна,
в претенциозното
пространство,
съвест имам
и тя е
непритежавана...
Трагичните раздели,
присъщи са,
на влюбващите се души.
Да се влюбиш
е слабост,
не остава
трайни следи.
Да обичаш е сила,
постоянство...
Ако има вечност,
там е за обичалите...
Ти подаряваше
мечти
облечени в
златиста свила,
думите ти бяха
течност,
пареща по вените.
Беше чакащ
и ме караше да чакам,
изживявйки истински,
огънят на тръпката,
вземах те...
и ме притежаваше...
Авантюрата
си заслужаваше,
раздялата... също.
Обичам те,
но това не е
влюбване!
Вричането,
не е време
изгубено,
заслужаваше си,
авантюрата!
Обичам те...
до полуда.
Стенех
и се вричах,
... и загубих!
Сега, облаци ,
раздрипани
хвърлят
черна сянка.
Желания,
отритнати,
търсят ниша,
за отмор и дрямка.
Дланите
пръсти свиват,
запазвайки
топлината ти
и болката прикриват,
попарени от сланата,
на времето отминало
безвъзвратно.
Обичам те,
проклинайки луната.
Драпериите звездни
и спазъмът на душата.
Онази скитница,
непритежавана от никого,
за гърлото стиска ме
крещейки името ти.
Обичам те...
Свободна,
в претенциозното
пространство,
съвест имам
и тя е
непритежавана...
Трагичните раздели,
присъщи са,
на влюбващите се души.
Да се влюбиш
е слабост,
не остава
трайни следи.
Да обичаш е сила,
постоянство...
Ако има вечност,
там е за обичалите...
Ти подаряваше
мечти
облечени в
златиста свила,
думите ти бяха
течност,
пареща по вените.
Беше чакащ
и ме караше да чакам,
изживявйки истински,
огънят на тръпката,
вземах те...
и ме притежаваше...
Авантюрата
си заслужаваше,
раздялата... също.
Обичам те,
но това не е
влюбване!
Вричането,
не е време
изгубено,
заслужаваше си,
авантюрата!
Обичам те...
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.