По скалистия сипей
и все по-нагоре,
дращят стрелките
на часовника стар.
Пелена на забрава,
летните стъпки застила .
Под пепелта,
още тлее жарава
и въглените парят,
препускащите дни.
Ръцете наранени,
спомена разравят.
Намигат звездите
съзаклятнически... там.
Усмихнат се търкаля
лунният диск,
закачливо огрява,
виолетки срамежливи,
в градинката, цъфнали днес.
... Като мечти подранили...
Горчива болка... и финес!
Прозорците отново
посрещат ме тъмни.
Студен е домът ми без теб.
Новият ден,
с птичи гласове,
...скоро ще съмне.
...
Когато отново,
греховния огън,
изгаря твоите мисли,
в очакванe
на нашият нов ден...
няма да боли и ще е чисто.
Луната ще разлива светлина,
ще сме двама!
... Не днес! ...Не сега!!!
... И само в зениците разширени
... ще е забрава...!

"Новият ден,
с птичи гласове,
...скоро ще съмне.
...
ще сме двама!
... Не днес! ...Не сега!!!" - невероятен изказ!поздравление за това което нижеш ,като перлена огърлица!щастливо нека да ти е!

Много мил коментар! Бъди щастлива и ти и нека е светъл пътят ти!

цунГ*

гуш, сестриче