Солени бяха днес

морските пръски

като сълзите в гърлото,

давещи горчиво.

Кротките вълни боляха,

люлейки спомена

за отминалите дни.

Намигат светлините,

на поредната отлища мечта.

Отмятам немирния кичур

и махвам тъжно с ръка.

Пред чашата пенливо вино,

подпряла, умислено глава…

като броеница думи нижа

- зная, за кратко е това.

Да мога някак  да заспя...

... времето да отлети

като буря лятна в нощта.

Прегръдката ти топла

да пресуши ...

сълзите напиращи

в утринта.

... Скърца по листа перото,

послание за теб реди,

над белите облаци

виждам заревото...

Новия ден се роди!

I T A L I A N O

salati sono stati
ogi l gocole marini, 
come i lacrieme
che sofucano la mia gola.
Le onde calme, fanno dolore
cullando le ricorde
delle giorne paste.
Ammiccano le luci
di susseguente sogni,

oltrepassante.