Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Постинг
12.07.2008 23:23 -
Еви и новото море
- Кажи му да започне да говори като мен и тогава ще го искам да ми е приятел.
Ето колко труден момент, неочакван за баба и мама се появи.
Еви е на гости на баба в Италия, не е излизала през цялият си 4 годишен живот извън пределите на красивата България. Познава София, езерото Панчарево , язовир Искър, гората до вилата , децата на съседите, морето на юга и всички с които си играе, говорят същите думички, които и тя знае. За първи път обаче се вози на самолетче. Колко беше хубаво и защо ли всички къщички, които видя от малкото прозорче в самолетчето бяха толкова мънички, сигурно това е мястото където живеят само кукличките, нали мама каза, че и те си имат своя град. В самолетчето онази хубава какичка, която и донесе сокчето, също говореше познатите думички. Защо сега на това море тук и голямите хора и малките дечица и се усмихват и я милват по главицата, а тя незнае тези думички, които и казват. Тяхните майки сигурно не са ги учили като моята.
Такива сложни мисли пърхаха в русата главица на Еви, тя загребваше пясъка с лопатката и крадешком поглеждаше малкият Винченцо,
застанал с босите си крачета съвсем близичко до водата и всяка морска вълничка сякаш го доближаваше за поредната целувка. Ято мънички рибки рискува да бъде плиснато в малкото езерце, което Еви вече беше изкопала на брега. Едно раче смешно се затътри , заблудено, в обратната посока на брега . Винченцо го видя, изплаши се и заплака. Еви гледаше и всичко и беше познато. Рибките и рачетата са същите, както и на другото море , нейното си където ходеха с мама и тати и нея така я беше страх, когато беше малка ама защо Винченцо, неможе да го разбере ? Много учудена, тя се престраши да се изправи и да се приближи до него. Стана й мъчно, хвана го за ръчичка , показа му рачето , взе го в лопатката си и го занесе до голямото море, наклони лопатката и то смешно цамбурна във водата. Винченцо започна да се смее и избърса сълзичките си.
Еви се зае да му обяснява как тя ще пълни кофичката с пясък, а той ще я обраща и потупва отгоре за да се получи новата кула от замакът им. Малкият и приятел я гледаше учуден, защо това момиченце му говори нещо, а той незнае какво , но като видя купчинката пясък, играта му хареса и започна да повтаря всичко, което Еви му беше показала. Така двете дечица построиха малкото си замъче на брега, с езерце и много цветя смееха се и се закачаха с вълничките а отплувалото раче разказа всичко това на ятото малки рибки, те пък от своя страна го разказаха на водните кончета и така, цялият морски свят научи, че дори говорейки на различни езици, децата могат да станат приятели.
Ето колко труден момент, неочакван за баба и мама се появи.
Еви е на гости на баба в Италия, не е излизала през цялият си 4 годишен живот извън пределите на красивата България. Познава София, езерото Панчарево , язовир Искър, гората до вилата , децата на съседите, морето на юга и всички с които си играе, говорят същите думички, които и тя знае. За първи път обаче се вози на самолетче. Колко беше хубаво и защо ли всички къщички, които видя от малкото прозорче в самолетчето бяха толкова мънички, сигурно това е мястото където живеят само кукличките, нали мама каза, че и те си имат своя град. В самолетчето онази хубава какичка, която и донесе сокчето, също говореше познатите думички. Защо сега на това море тук и голямите хора и малките дечица и се усмихват и я милват по главицата, а тя незнае тези думички, които и казват. Тяхните майки сигурно не са ги учили като моята.
Такива сложни мисли пърхаха в русата главица на Еви, тя загребваше пясъка с лопатката и крадешком поглеждаше малкият Винченцо,
застанал с босите си крачета съвсем близичко до водата и всяка морска вълничка сякаш го доближаваше за поредната целувка. Ято мънички рибки рискува да бъде плиснато в малкото езерце, което Еви вече беше изкопала на брега. Едно раче смешно се затътри , заблудено, в обратната посока на брега . Винченцо го видя, изплаши се и заплака. Еви гледаше и всичко и беше познато. Рибките и рачетата са същите, както и на другото море , нейното си където ходеха с мама и тати и нея така я беше страх, когато беше малка ама защо Винченцо, неможе да го разбере ? Много учудена, тя се престраши да се изправи и да се приближи до него. Стана й мъчно, хвана го за ръчичка , показа му рачето , взе го в лопатката си и го занесе до голямото море, наклони лопатката и то смешно цамбурна във водата. Винченцо започна да се смее и избърса сълзичките си.
Еви се зае да му обяснява как тя ще пълни кофичката с пясък, а той ще я обраща и потупва отгоре за да се получи новата кула от замакът им. Малкият и приятел я гледаше учуден, защо това момиченце му говори нещо, а той незнае какво , но като видя купчинката пясък, играта му хареса и започна да повтаря всичко, което Еви му беше показала. Така двете дечица построиха малкото си замъче на брега, с езерце и много цветя смееха се и се закачаха с вълничките а отплувалото раче разказа всичко това на ятото малки рибки, те пък от своя страна го разказаха на водните кончета и така, цялият морски свят научи, че дори говорейки на различни езици, децата могат да станат приятели.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.