Вълничките на голямата река ,гальовно докосваха зелените клонки на брезичката,която тежкият зимен сняг, наклони леко наляво, тази година . Младата жена подхвърляше и въртеше във въздуха синчето си, отметнала назад красивата си черна коса, разпиляна на гъсти вълни върху крехките й рамене и звънкият им смях жадно се поглъщаше от пролетно залялата брега, вода .
Цветенцата нежно целувани от слънчевите лъчи , съпричастно поклащаха главици . Изведнъж, малкото момченце викна радостно, посочи напред с пухкавата си ръчичка и освободило се от майчината прегръдка , замята краченца по ниската трева подгонвайки пъстра пеперудка. Мери гледаше след него с очи изпълнени с най-силнта обич, която имат и дават само майките . Щастието й сега беше пълно и неизразимо красиво. С болка си припомни тежките дни на срам, горчиви сълзи страх от стерилитет, които беше изживяла затворена в себе си, далече от близки и приятели. Дългите месеци на отчаяно страдание от безсилието , стегнало тялото, мислите, душата й , цялото й същество. На лов за новини, като млад журналист, тя се запозна с Иван . Имаха красив флирт и още по красиви обещания и клетви в любов.
Представиха се пред родителите си и свадбата беше факт.
Иван е бил ученик на баща й . Вироглав , безхарактерен и нагъл, такъв го беше запомнил учителят и много упорито не се съгласяваше с убежденията на Мери, че сега е мил , нежен и отговорен мъж. С тактичността на майка й, отношенията тъст - зет не стигнаха до катастрофален обрат и това позволяваше да се редуват, дълги , приятни семейни вечири със салатка, ракийка, печено и хубаво вино. За щастливите младожеци не мина нито една вечер, изкарана в усамотение у дома . Все имаше приятели и роднини на които да гостуват . Мери в началото, малко притеснена от бащиното си недоверие към нейният любим сега , пърхаше щастлива и вярваше, че истинската романтика се крие в семейният живот и никога няма да изпита страх и скука.
Минаха много месеци, наближаваше годишнината от свадбата им и Мери вече правеше планове, къде, как и с кого ще отпразнуват първата си година от семейният живот.
Една пълнолунна и звездна вечер Иван необичайно закъсня след работа , влезе навъсен и шумно затръшна входната врата на апартамента. Мери, щастлива, че го вижда, обви ръце около вратъ му и го дари с най-жадуваната целувка , но той дори не я погледна, отстрани я и най-безцеремонно я попита: - Абе ти няма ли да забременееш най-после ?
- Мило, какво ти е, какъв е този груб тон ? Защо с такова поведение към мен ?
- Хайде стига си се лигавила ! Седни там да разговаряме ! Ти от нещо боледувала ли си , аборт правила ли си ? Какво ти има , та все още не си бременна ?
Грубият тон и неочакваните въпроси вледениха щастливото сърце на Мери. Тя не беше мислила за дете . Не бяха говорили на тази тема нито с Иван, нито с родителите им . Беше щастлива , не че не искаше да има детенце , което един ден ще дойде и е в реда на нещата, а сега имаше всичко !
- Мило , незная защо , не съм правила никога аборт ! Не сме го обсъждали . Да помислим . Защо така изведнъж и толкова ядосан . Ще отидем на лекар , ще се изследваме .
- Ще отидеш ТИ , утре ! Сега искам да вечерям , че умирам от глад!
Мери , толкова изненадана от промяната в отношението на Иван, изтича в спалнята, захлупи се по очи и тежко се разрида. Събуди се скована от неудобната поза, с крака изтръпнали и все още в обувките с ток и ...сама. Масажира слепоочието си и протегна ръка да запали настолната нощна лампа. Електронният часовник показваше 2.15ч. Запъти се към банята и минавайки покрай хола, видя Иван заспал на дивана, пред все още работещият телевизор, а на масичката стоеше недовършена бутилка вино и парчета луканка в чинийка, вероятно предпочтената вечеря. Дожаля й за него и нежно го зави с любимото му пухено одеало, подарък от кумовете им . Изми очите си от грима в банята и спомняйки си вечерта и болезнено наранилите я въпроси на Иван, тя седна на ръба на ваната с бялата хавлийка в ръка. Несъзнателно докосваше лицето си и в мисълтта й като на филмова лента се заредиха, приятелки, роднини, съседки с малчуганите си около тях. Прииска й се и тя да има едно такова мъниче до себе си, на което да даде всичко на което е способна, да сгушва топличкото му телце до майчиното си сърце и....Да как до днес не е мислила, колко хубаво би било, какъв баща ще бъде Иван, колко гордо ще бута количката пред себе си , а тя ще се суети около рожбата им. Да , да , да , утре ще отида за консултация.
Така успокоена, тя се загърна в топлата хавлия и се запъти към спалнята.
Посещението при лекаря я успокои и тя едва дочака, края на работното време . Иван посрещна вестта за доброто й здраве и надеждата, че е въпрос на време и ще имат свое дете. Всичко тръгна както преди. Той беше отново любящият мил съпруг. Забавляваха се и изживяваха щастливата си младост . Мина празникът в който отбелязаха с много вино и песни , годината семеен живот и дните, седмиците, месеците се занизаха отново.
Една сутрин, когато слънчевите зайчета, промушили се през открехнатия прозорец , погъделичкаха и разбудиха Мери, тя не видя Иван до себе си. Наметна халатчето си и изтича в кухнята, той седеше пред чашата ароматно кафе и гледаше някъде неопредело в празното пространство . Тя обви ръце около кръста му и докосна с устни разбърканите му къдрици. Той я хвана за ръка, придърпа я на стола до него и мрачно й каза.
- Аз наистина искам да имаме дете . Ако знаеш нещо по въпроса, промени ситуацията . Ако не забременееш, ще се разведем. Стана, събу пантофите и излезе.
Познатата ледена буца задави отново младата жена. Грабна телефона и разказа всичко на майка си . Двете заедно отидоха до позната лекарка, която в продължение на седмица чака резултата от анализите и отново прегледи и отново разговори и отново успокояващи думи. : - Здрава си Мери ! Не бъди нетърпелива . Доведи Иван.
Вечерта се събра семеен съвет , тъст ,тъща, свекър и свекърва Мери и Иван. Разговаряха спокойно, делово и по настояване на Иван отложиха посещенито му при лекарката. След този ден обаче , той вече не беше същият. Прибираше се късно след работа. Застояваше се с приятели по заведенията, а Мери самотна и тъжна го очакваше и се страхуваше да говори с когото й да било. Желанието й да подрежда детско креватче, да къпе и облича едно мъничко нейно човече , вече беше толкоа силно че всички останали тревоги отидоха на заден план. Вършеше вяло работата си, странеше от приятелките си и бързаше да се прибере у дома. Готвеше вкусни вечери, създаваше уютна обстановка, но Иван все закъсняваше и понякога, дори не взел душ, заспиваше , без да я погледне, в семейното легло. Безсилна да промени каквото и да било Мери плачеше дълго и сутрин прикриваше подпухналите си очи с тъмни очила. Докато една обедна почивка, срещна Иван с момиче под ръка, двамата си подмятаха закачки и се смееха така заразително, че дори Мери се усмихна, в този миг той я видя. Спря се конфузно, след това обгърна раменете на момичето с ръка, обърна го към Мери и ги запозна : - Ива, това е Мери, моята жена , Мери, това е Ива , бременна е и ще се оженим , след като с теб се разведа. Щях тези дни да ти го съобща , хубаво е, че се случи непринудено .
Как здържа сълзите си и как накара краката си да се задвижат, Мери не помнеше. Осъзна се едва когато влезе в бащиния си апартамент и безмълвна се сгуши в прегрътките на майка си. Един слънчев зимен ден , Мери срещна Иван с щастливата Ива до себе си и синя количка с малко розово момченце весело помахващо с ръчичка изпод топлото одеяло.
- Ето резултатът от моите анализи . Ти смени лекарите. Подхвърли и той през рамо и отмина напред със семейството си.
Болката отново горчиво заседна в стомахът й . Така продължи повече от година. Избягваше да минава близо до парка и малките градски градинки, избягваше да минава в близост до детски магазини и сладкарнички. Беше си изградила своя зона за движение и стереотип на поведение към охажващите я мъже. Докъто един ден главната редакторка, я натовари с рекламата на е един конкурс за популяризирането му сред младите от града. Представи и материалите и с усмивка посочи високото красиво, дългокосо момче, чакащо отстрани. Каза й че ще работи с него и ги освободи от присъствието си. Така се запозна с най-красивият мъж, който беше виждала в живота си. Тя, която имаше горчивият опит от наивното си доверяване , се влюби отчаяно в този красив , млад Аполон. Миговете, в които бха заедно минаваха в опиянение и унес. Не знаеше, къде върви, какво прави, с кого говори мислеше само как по-дълго да са заедно. Организира конкурса, разработи втори вариант, убеди го и направиха и втората реклама. Идваха последните часове от съвместната им работа и тя се престраши да го покани на обяд, в малкото апартаментче, наследство от баба и дядо. На него му хареса обяда, но се държеше любезно резервирано . Мери не се отказа и опита отново. Фирмата към която работеше младежът, му беше наела квартира, но той не свикнал да живее сам , не успяваше да се нахрани със мижавите командировъчни които му бяха отпуснали . Усетила това Мери му предложи да идва да работят тук, а междувременно тя ще приготвя вкуснотийки от съвместно купените продукти. И баба се оказа права, че любовта на мъжа минава през стомаха . Не останал безразличен към полаганите за него грижи , красивият Аполон и черните му очи замятъха огнени стрелички към Сърцето на Мери, а то далеч не беше не превземаема и охранявана крепост . Щастливата усмивка, отново трайно се настани на нейните устни . Така нежно като че не беше докосвана никога , с такава топлина не беше обгръщане , така бурно не беше любена. Кога беше ден, кога нощ, кога делник, кога празник, имаше ли слънце или дъжд валеше . Всичко беше в едно, както и младите им тела...! ... Че са минали два месеца , откакто живеят заедно, разбра от разтревожената й майка търсеща я чрез главната редакторка. Тогава нямаше мобилни телефони и връзката с нея беше неосъществима. Същата вечер тя заведе своя Аполон на гости на родителите си и им го представи, като новият си интимен приятел. Бащай го анализираше под вежди, съвсем подчертано с професионалната си деформация, а майка й , щастлива, че я вижда усмихната , се суетеше около кухнята и само поднасяше лакомства. Похапнаха вкусничко и се отпуснаха на спокоен разговор, когато Мери изведнъж скочи и хукна към банята. Майка й се заслуша, чу специфичен шум и почука на врата : - Мери, имаш ли нужда от нещо ?
- Не мамо, сигурно ми се е обострил гастрита, хапнах повечко и резултатът не закъсня.
След малко, леко прежълтяла, Мери се присъедини към компанията, включи се в разговора, но скочи отново и се затвори в банята.
Майката и бащата се спогледаха , за опитните им очи и уши, стана ясно що за обострен гастрит има дъщеря им, но не знаеха дали да се радват или да се плашат, гледайки безгрижно усмихващият се и нищо не подозиращ , млад човек. Дали няма да нанесе поредната тежка травма на момиченцето им. Какво ли се крие зад това мило лице ? Какво ще им донесе бъдещето ? Дали внучето, което вече сигнализираше за съществуването си ще бъде част от щастливо семейство или ще расте без баща ? Колко вапроси с неизвестни отговори измъчваха родителските им сърца !
18.03.2008г.
Италия

---

Публикувано от aurora