Приседнал е на прага  август!
Отлиташ с лятото... и ти.
В очите ни плаха радост
припламва... и тихо реди:
-  Когато чуеш
пролетните птици,
разпознай гласа ми,
в нежната им песен.
Когато вятър-палавник,
косите ти разроши,
задръж го нежно,
милувката ми за теб,
на крилата си носи.
Когато слънчев лъч
лицето ти погали,
усмихни се…
от мига жадно пий!
Рисувам те с устни
и искрата в нас е жива!
Не докосвай мечтите ни
с мисъл...
те са крехки като съня
и ако някъде за тях си писал
разпилей го...
със заревото на деня.

23.08.2009г

Италия